Датският писател и поет Ханс Кристиан Андерсен се ражда на 2 април 1805 г. в Одензе. Баща му е бил обущар, а майка му – перачка. Андерсен искал да стане оперен певец и затова през 1819 г. заминал за Копенхаген. Гласът му обаче бил слаб, приели го като ученик по танци в Кралския театър. Директорът на театъра, Йонас Колин, го взел под свое покровителство и останал негов приятел до края на живота си. Лично крал Фредерик VI се заинтересувал от момчето и му уредил да учи безплатно в класическа гимназия в Слагелзе.
Преди още да започне училището, Андерсен издава през 1822 г. първата си книга. През 1829 г. постига голям успех с „Пътешествие пеша от канала Холмен до източната част на Амагер“ – книгата излиза и на немски, – а през 1833 г. получава от краля пътническа стипендия. Така Андерсен осъществява първото си странстване из Европа – посещава Германия, Франция, Щвейцария и Италия. В началото на 1835 г. излиза първият му роман „Импровизатор“. През същата година е издадена в Копенхаген и част от неговите „Андерсенови приказки“.
„Малката русалка“, символът на Копенхаген
С творчеството си Андерсен донася голяма слава на своята страна. Затова в негова чест в столицата на Дания е издигнат паметник, превърнал се в символ на Копенхаген – бронзова фигура на малката русалка. Най-авторитетната награда в света за детска литература носи името на Ханс Кристиан Андерсен.
Неотдавна ранна творба на Ханс Кристиян Андерсен бе открита на дъното на архивна кутия близо до родния град на датския писател. Експерти смятат, че е писана в ученическите му години. Творбата, наречена „Лоената свещ“ (от англ. – Tallow Candle) вероятно е и първата приказка на световноизвестния разказвач. Историята в нея описва една почитана свещ, която след време обаче бива занемарена и пренебрегната, докато нейната вътрешна красота не бива открита и възпламенена наново. Откритият ръкопис е посветен на г-жа Бункелфлод „от нейния отдаден Х. К. Андерсен“. Експертите твърдят, че приказката е написана от автора на „Грозното патенце“ през 20-те години на XIX век. Смята се, че г-жа Бункелфлод е вдовица, която писателят посещавал, четял й и вземал от нея книги назаем като дете.
Борис Белев
ARTday.bg
