Припомняме си стихотворението на българския литературен гений
Яворово и Мина се срещат за първи път навръх Благовещение през 1906 година. Срещата оставя траен отпечатък в душата на поета, а стихотворението му – вечна диря в литературната история.
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Прохладен лъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън…
Зора се зазорява вън.
Мелодия неземна сред нощта,
о песен, о дете,
мелодия вълшебна сред нощта
лелее и приспива мисълта:
зора се нова зазорява вън
и празничен се носи звън.
Душата ми тъгува и мълчи,
о сълза, о дете,
душата ми бленува и мълчи –
и тихо капят сълзи от очи:
аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън, уви, през сън…
Пейо Яворов, 25.03.1906 г.
ARTday.bg
