Днес празнуваме рождения ден на един от най-обичаните, колоритни и всеотдайни рицари на българската сцена и екран – неподражаемия Антон Радичев. Човекът, чийто глас, енергия и емблематична усмивка станаха символ на златните години на родното кино и театър, продължава да бъде вдъхновение за поколения българи. Малцина знаят, че в младостта си той е мечтаел да бъде корабен радист и да обикаля световните океани. Съдбата обаче избира друг курс и го насочва към ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където завършва през 1974 г. в класа на проф. Филип Филипов. Още същата година стъпва на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ като Протасов в „Деца на слънцето“. Това поставя началото на забележителен творчески път, продължил над половин век и донесъл му престижната награда „Икар“ за изключителен принос.
Театралната му биография е изтъкана от мащабни образи, които оставят дълбока следа в паметта на публиката. В Народния театър той вдъхва живот на герои като Хаджи Смион и Варлаам Копринарката в класиките „Хъшове“, „Под игото“ и „Чичовци“ от Иван Вазов. Незабравими остават и неговите роли в пиесите на Йордан Радичков – „Опит за летене“, „Януари“ и „Суматоха“, където Радичев разгръща своя вроден усет към балканския абсурд и комедийния си гений. Неговият Алджи в комедията „Колко е важно да бъдеш сериозен (години по-късно)“ се превръща в истински феномен, с който актьорът триумфално отпразнува своя 50-годишен юбилей на професионалната сцена.
Истинският народен култ към Антон Радичев обаче се ражда чрез голямото кино. Той е участвал в над 40 игрални филма, сред които шедьоврите „Маневри на петия етаж“, „Хотел Централ“ и „Щурец в ухото“. Образът му на ревнивия съпруг на Пепи в „Оркестър без име“ (1982) остава завинаги в златния фонд на българската култура. Именно оттам извира и една от най-цитираните и разпознаваеми реплики в историята на нашето кино: „Стига бе, Кирчо, ще ме цака той мене с топла бира! На мен ли ще ги пробутва едни такива…“ – фраза, превърнала се в нарицателно за абсурдите на ежедневието. Актьорът винаги е вярвал в терапевтичната сила на смеха и изкуството, като споделя мъдростта: „Твърдо съм убеден, че живеем по-леко, ако си фантазираме от време на време.“
През 90-те години Радичев стана неделима част от феномена „Клуб НЛО“, където неговите скечове и музикални изпълнения събираха милиони пред малкия екран, доказвайки, че талантът му няма жанрови граници. Днес, на своя рожден ден, големият артист заслужава нашите най-дълбоки аплодисменти за това, че никога не изневери на публиката и запази момчешкия пламък в очите си.
Снимка: БНТ
ARTDAY.BG
