Твърде мокро е за сбогом

Мартин Спасов, „Костилки от спомени“

Вали единственият дъжд –

знахар, лекуващ от униние.

Осъмвам тих и вездесъщ.

И чакам любовта да мине.

Вали дъждът – недоловим

за сетивата ти прекършени.

Осъмвам с дъх на кофеин

и чакам любовта да свърши.

Вали отдавна. Отпреди.

Навярно ще вали и винаги.

А любовта напук гори.

И аз я чакам да изстине.

Вали. Неустоим момент.

И аз се губя в тържеството му.

И тръгва любовта от мен.

Но твърде мокро е за сбогом.

Мартин Спасов, „Костилки от спомени“

Заглавна снимка – wallpapers

ARTday.bg

Харесайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/