Това са думи на поета Дерек Уолкът, който спечели Нобелова награда за литература и напусна света на живите
Поетът и драматург Дерек Уолкът, който повече от пет десетилетия модифицираше каноните на езика за целите на собственото си творчество, е починал на 87-годишна възраст, съобщава The Guardian. Монументалната му поезия, сравнявана като мащаби с „Одисей” на Джойс, му донесе световна слава и Нобелова награда през 1992 г. Уолкът има в библиографията си и над 80 пиеси, повечето разглеждаши темата за карибската идентичност на фона на расови и политически борби.
Роден в Сейнт Лусия през 1930 г., Уолкът вплита собствения си Карибски произход в творчеството си. И двете му баби произлизат от поробени семейства, а баща му, който умира, когато бъдещият писател е едва на годинка, е бил художник. Майка му е учителка в методистко училище и Уолкът получава добро за времето и мястото образование. Първата му стихосбирка е финансирана именно от майка му и е публикувана, когато той е само на 19 години. Година по-късно той поставя първата си пиеса и се записва да учи английска литература, френски и английски в новооткрития университет в Ямайка. След дипломирането си през 1953 г. се преселва на остров Тринидад, а следващите десетилетия го водят до Нобелова награда през 1992 г.
„Ще дойде ден, когато виждайки отражението си в огледалото, ще се усмихнеш на себе си.
Ще дойде ден, когато Сърцето ти ще забие учестено при звука от стъпките пред собствената ти врата.
Покани себе си у дома. Налей си вино. Поднеси си хляб. Върни Сърцето си.
Приеми отново себе си – този познат непознат, който ти е предан, който те обича през целия ти живот, макар и уморен от твоето равнодушие.
Свали от стената чуждите портрети, любовните писма, отчаяните стихове…..
Седни на масата. Пирувай.
Празнувай себе си.
Празнувай СВОЯ ЖИВОТ.“
Дерек Уолкът
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
