Нашето лято – с лекота – в красивото избяга…

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

В Световния ден на поезията ви представяме стихотворения на Емили Дикинсън, Жак Превер и Пейо Яворов

Днес, 21 март, отбелязваме Световния ден на поезията.

Решението да се посвети този ден на поезията е взето през 1999 година на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата, проведена в Париж. Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света. В декларацията на ЮНЕСКО се казва, че Световният ден на поезията е с цел „да се даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия“. И, наистина, кой няма нужда от поезия? Тя е танцът на думите.

Отбелязваме поетичния празник с три стихотворения – на Емили Дикинсън, на Жак Превер и, естествено, на най-лиричният български поет – Пейо Яворов:

Резултат с изображение за emily dickinson

от Емили Дикинсън

Незабележимо – като скръб –

лятото – свърши бавно.

Прекалено незабележимо –

за да изглежда коварно.

Една пречистена тишина –

дълъг здрач и силуети –

Природата прекарва – сама –

следобедите иззети –

Чужда изгрява сутринта –

досадна – и вежлива –

като гостенка – която стои –

а трябва да си отива.

Тъй – без да полети с криле –

без кораб – да му помага –

нашето лято – с лекота –

в красивото избяга.

Превод: Цветан Стоянов

Резултат с изображение за prevert

За теб, любов моя – Жак Превер

От пазара за птици

купих птици

за теб,

любов моя.

От пазара за цветя

купих цветя

за теб,

любов моя.

От пазара за окови

купих вериги,

тежки вериги,

за теб,

любов моя.

Накрая на пазара за роби

те потърсих,

но не те намерих,

любов моя.

Превод: Даниела Соколова

Резултат с изображение за яворов

Теменуги – Пейо Яворов

Вас слънце ви не вижда – лъх,

зефирен лъх ви не допира;

сред тръни, скромни и без дъх,

дори пчела ви не намира –

печални, бледни теменуги.

Печални чакате ръка,

сънувате и пръсти нежни.

Напразно чакате!… Така,

в надежда тихо безнадеждни,

вий мрете – болни теменуги.

Вий мрете – в храсти и бодил

от първи ден чела навели…

Желания в живот немил,

мечти неволни и несмели –

вий чезнете едни след други.

О бледни, болни теменуги!

Заглавна снимка – BBC.com

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Нещо подобно на ден – стихотворение от Емили Дикинсън

*** Ще дойде ли някога утрото? И нещо подобно на ден? Да бях планината висока - дали ще го видя пред мен? И има ли тяло на лилия? И птичи...

Никой не се ражда без пороци ~ Хораций

Древноримският поет Квинт Хораций Флак е неразривна част от  „златния век“ на римската литература. Неговото творчество обхваща революционната епоха на Древен Рим – края...

Шер прекратява музикалната си кариера

Световната мегазвезда Шер официално обяви, че прекратява музикалната си кариера след повече от 60 години на сцената. По време на концерт в Lyceum Theatre в Лондон...

Във Великобритания забраняват цигарите за родените след 2008 година

Британските депутати гласуваха във вторник с огромно мнозинство в подкрепа на законопроект за въвеждане на едни от най-строгите анти-тютюневи правила в света.  Законопроектът "Тютюн и вейпове"...

Стефан Данаилов: Бил съм щастлив!

Дните отлитат, но споменът за него остава. Има хора, обречени на вечност и безспорно той е един от тях - с таланта си, с...