През 1907 година египтологът и археолог Хауърд Картър бил нает от Джордж Хърбърд, пети граф на Карнарвън, за наблюдение на разкопки в египетската Долина на царете.
Ученият успял да си изгради добра репутация, като стриктно описвал и съхранявал откритията.
Търсенето в долината, продължило много години, давало доста скромни резултати, което с времето навлякло на Картър гнева на неговия работодател. През 1922 година лорд Карнарвън му казал, че от следващата година прекратява финансирането на работите.
Картър, отчаяно нуждаещ се от успех, решил да се върне в изоставено от него място на разкопки. На 2 ноември 1922 година екипът му открил стъпало, издълбано в скалата. До края на следващия ден била разчистена цяла стълба. Картър веднага изпратил съобщение на Карнарвън с молба да пристигне колкото се може по-бързо.
На 26 ноември Картър и Карнарвън откриват неголям пролом в ъгъла на вратата в края на стълбата. Със свещ в рака Картър надниква вътре.
„В началото не виждах нищо, горещ въздух излизаше от помещението, в резултат на което пламъкът на свещта играеше, но скоро, след като очите ми свикнаха, от мъглата бавно се появиха детайли на камера, странни животни, статуи и злато – навсякъде блясък на злато“, спомня си Картър в деня, когато отваря гробницата.
Гробницата на Тутанкамон се оказала единствената неразграбена от иманяри. Тя била натъпкана с хиляди безценни артефакти, включително тук се намирал саркофагът с мумифицираните останки на Тутанкамон.
Всеки обект бил описан старателно и каталогизиран преди изваждането. Този процес отнел почти осем години.
Вижте снимките:
АRTDAY.BG
