Йохан ГЬОТЕ: Там, където има много светлина, има и много сенки

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Отбелязваме 185 години от смъртта на големия поет с избрани негови цитати

Йохан Волфганг Гьоте (1749–1832) е велик поет на Германия и един от най-завършените гении на човечеството. Роден е във Франкфурт на Майн, тогава част от Свещената римска империя. Баща му Гаспар Гьоте е юрисконсулт с титла имперски съветник. Той лично се грижи за началното образование на сина си, обучавайки го по музика, живопис и чужди езици. Гьоте по-късно учи право в университета в Лайпциг, където преживява първото си любовно разочарование. Юридическите науки не му допадат особено и той предпочита да посещава редовно театър, да взима уроци по рисуване, прави и първи поетически опити. Стиховете, които пише в Лайпциг – книгата „Анете“ (1767), – са в духа на модерната тогава галантна поезия в стил рококо. Така и не успява да завърши следването си и през есента на 1768 г. болен се завръща в родния си град. След двегодишно лечение от меланхолия и суицидни пориви (от тях се освобождава едва чрез романа си „Страданията на младия Вертер“. Гьоте продължава обучението си в Щрасбург (днес Страсбург), където отново се влюбва трагично и се сближава с писателите от литературното направление „Бурни устреми“. Под влияние на свои приятели медици посещава лекции по медицина и естествени науки. Запознава се с Йохан Готфид Хердер и възприема неговия възглед за поезията, че тя е „не привилегия за избраници, а плод на народния дух“. През 1770 г. Гьоте получава научната степен „доктор по право“ и няколко месеца практикува в съда в град Вецлар. Там преживява нова мъчителна любов и пак се завръща в родния Франкфурт, където става адвокат, но посвещава времето си главно на литературата. 

Резултат с изображение за Johann Wolfgang von Goethe monument

 Идеите на движението „Бурни устреми“ оказват голямо влияние върху ранното творчество на Гьоте. Основни теми в него са силната личност, геният, свръхчовекът. Сред най-известните му произведения от този период са одата „Прометей“ (1774), първоначалният вариант на „Фауст“ — „Прафауст“ (1773), първата немска историческа драма „Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка“ (написана през 1771 г. и публикувана през 1773 г.) и сантименталният роман „Страданията на младия Вертер“ (1774).

Славата на Йохан Волфганг Гьоте като поет се разнася бързо из Германия и Европа. В дома му се стичат множество почитатели, сред които е и престолонаследникът на княжество Саксония-Ваймар-Айзенах Карл Аугуст. Веднага щом наследява престола, той кани Гьоте да живее във Ваймар. През 1775 г. поетът постъпва на служба към княжеския двор и там се увлича по красивата, но студена придворна дама баронеса Шарлоте фон Щайн. Гьоте получава званието „действителен таен съветник“ и място в Държавния съвет, а после е назначен за първи министър и получава благородническа титла (1782). Ентусиазирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там Йохан Готфид Хердер и Фридрих Шилер, с когото го свързва тясно приятелство и то трае повече от десетилетие, като оказва плодотворно въздействие и върху двамата. През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади – „Рибарят“. „Горски цар“. „Певецът“, но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания. Някои го определят като „затихваща знаменитост“. Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през 1786 г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в Италия.

 Резултат с изображение за Johann Wolfgang von Goethe monument

Статуя на поета в Рим, Вила Боргезе

Съприкосновението с хармоничната антична култура оказва огромно положително влияние върху Гьоте. Той се завръща в Германия помъдрял и успокоен, изпълнен с нови творчески планове. Ориентиран изцяло към принципите на класицизма, търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство. Така се ражда програмата на Ваймарския класицизъм, от която е вдъхновено и късното Гьотево творчество – изящните „Римски елегии“ (1788–1790), посветени на простата цветарка Кристиане Вулпиус, за която след осем години поетът се оженва. В този период възникват епичната поема „Херман и Доротея“ (1798); драматургичните творби, които той започва по-рано, но едва тогава преосмисля и публикува – „Ифигения в Таврида“ (1787), „Егмонт“ (1788), „Торквато Тасо“ (1790); образецът на новия образователен роман „Вилхелм Майстер – години на учение“ (1796) и „Вилхем Майстер – години на странстване“ (1807/1821), мемоарно-автобиографичната книга „Поезия и истина“ (1811–1814) и още много други.

Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си – трагедията „Фауст“. Тя го определя като безспорен първомайстор в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори Наполеон през 1806 г., след като завладява град Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с Кръста на Почетния легион.

Резултат с изображение за Johann Wolfgang von Goethe monument

Монумент в Берлин

До сетния си миг Гьоте живее във Ваймар – там извършва и своите изследвания в областта на естествените науки, донесли му допълнителна слава. При своите пътувания вече възрастният поет преживява редица любовни увлечения, а през 1821 г. в курорта Мариенбад се запознава със седемнайсетгодишната Улрике фон Левецо и не след дълго — вече седемдесет и четири годишен — й прави предложение за женитба. Отказът дълбоко го наранява и в резултат възниква поемата „Трилогия на страстта“ (1827), в която е включена прочутата „Мариенбадска елегия“ (1823).

Йохан Волфганг фон Гьоте е оставил име не само на проникновен творец и значителен учен, но и на велик жизнелюбец и страстен почитател на „вечната женственост“. От юношеската си любов към „Кетхен“ (по-голяма с три години) до старческото увлечение по Улрике (по-млада с петдесет и пет години) Гьоте е търсил в Жената упование и подтик за съзидание. Откривал е в Нея божествеността на Природата, очарованието на Красотата и даровете на Любовта, намирал е духовно Преображение и творческо Себепостигане.

Поетът умира на 22 март 1832 г. и е погребан във ваймарската княжеска гробница. Академичното издание на Гьотевите произведения, осъществено по поръчка на великата херцогиня Софи фон Заксен в периода 1887–1920 г., се състои от 143 тома.

Резултат с изображение за Johann Wolfgang von Goethe

Да си припомним Гьоте в избрани негови цитати:

„Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.“

„Всеки чува това, което разбира. Човек вижда толкова, колкото знае. Не е достатъчно само да се сдобиеш със знания, трябва да им намериш и приложение.“

„Можеш да научиш само това, което обичаш. Мнозина проявяват гордост за това, което знаят, а към което не знаят – високомерие. Свикнали сме хората да се подиграват на това, което не разбират.“

„Не бъди нетърпелив, когато не приемат твоите аргументи. Само в другите хора човек може да види себе си. Човек не може да живее за всеки, особено не за тези, с които не би желал да живее.“

„Животът е най-прекрасното нещо, което е измислила природата.“

„Съвети може да даваш само за работа, в която сам смяташ да вземеш участие.“

„Какво е любовта – да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава. Любовта за един миг може да ти даде това, което с труд не винаги можеш да постигнеш за цял живот.“

„Маниерите на човека са огледалото, в което се отразява неговият образ. Нищо не разкрива така добре характера на човека като това, на което се смее.“

„Там, където има много светлина, има и много сенки.“

„Глупаците са най-неприятните крадци – те крадат едновременно и времето, и настроението ни. Загубата на време е най-тежка за тези, които знаят повече. Когато двама се карат, виновен е по-умният. Умният човек не прави дребни груби грешки. Който мисли дълго, не винаги намира най-доброто решение. Никой никога не се е загубил по прав път.“

„Няма положение, което да не би могло да се облагороди с усилие или търпение. Колко много се заблуждават хората, когато си мислят, че това, което са научили, са го и разбрали. Щастлив е, който работи с радост и се радва на извършеното. Голяма част от бедите на този свят идват от това, че хората недостатъчно добре са разбрали своите цели.“

„Разделяй и владей“ е мъдро правило, но „Обединявай и направлявай“ е по-добро.“

„Владетел, който не събира около себе си всички даровити и достойни хора, е пълководец без армия.“  

 

Венцислав Константинов

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Ликувай с тишината

"Понякога е по-добре да не упорстваш, а мълчаливо да наблюдаваш как ще се развият нещата около теб. Лекувай се с тишина, не избързвай с...

Проектът за ремонт на банята в Горна баня спечели гласовете на софиянци

Най-много гласове в платформата "Решава София" спечели проектът "Проектиране на основен ремонт на банята в кв. Горна баня", показва справка в страницата на Столична...

Робърт Шекли: Здравият разум е въпрос на консенсус

На днешния 9 декември през 2005 година си отива американският писатер Робърт Шекли. Той е роден на 16 юли през 1928 година в Ню...

Джуди Денч на 90: Обичам театъра повече от филмите

Обичам театралната сцена повече от снимането на филми, казва пред Би Би Си британската актриса Джуди Денч, която днес отбелязва 90-ия си рожден ден....

В Милано откриха нов музей на съвременното изкуство

Музеят "Пинакотека ди Брера" в Милано, замислен от Наполеон като "малкия Лувър", най-сетне се сдоби с филиал за съвременно изкуство, замислен преди повече от...