Калина Паскалева за белезите от любимите хора и уроците, които ни се налага да научим
Калина Паскалева е журналист по професия. Телевизионен редактор е в bTV, успешно развива кариера като PR, но напоследък се изявява доста активно на писателското поприще. Освен публикациите във вестниците „24 часа“ и „168 часа“, Калина е автор е на две книги: „Дневниците на една курва“ и Седемте смъртни гряха“ – и двете бестселъри, с по няколко допечатки. Сега ARTday.bg ви представя Калина в по-различна светлина, като публикуваме текста ѝ, посветен на любовта и на раните, които оставя в нас. Именно от подобни рани се учим как да продължим напред.
„В ЖИВОТА НА ВСИЧКИ НИ ИМА ДНИ, КОИТО НИ СЕ ИСКА ДА БЪДАТ ЗАЛИЧЕНИ ОТ ЗАПИСИТЕ НА САМОТО НИ СЪЩЕСТВУВАНЕ. МОЖЕ БИ КОПНЕЕМ ДА ИЗТРИЕМ НЯКОЙ ДЕН, КОЙТО НИ Е ДОНЕСЪЛ ТАКАВА РАЗКЪСВАЩА СКРЪБ, ЧЕ НЕ МОЖЕМ ДА ПОНЕСЕМ ОТНОВО МИСЪЛТА ЗА НЕГО. ИЛИ ИСКАМЕ ДА ЗАЧЕРТАЕМ ЗАВИНАГИ, ЗАЩОТО СМЕ СЕ ДЪРЖАЛИ ЗЛЕ – УНИЗИТЕЛНО ЕГОИСТИЧНО ИЛИ ГЛУПАВО ДО НЕМИСЛИМОСТ. ИЛИ СМЕ НАРАНИЛИ НЯКОГО И НИ СЕ ИСКА ДА ЗАБРАВИМ ВИНАТА СИ. ТРАГИЧНОТО Е, ЧЕ В ЖИВОТА ИМА ДНИ, КОГАТО ВСИЧКИ ТИЯ НЕЩА СЕ СЛУЧВАТ ЕДНОВРЕМЕННО – СЪРЦЕТО НИ Е РАЗБИТО, ДЪРЖИМ СЕ ГЛУПАВО И НЕПРОСТИМО НАРАНЯВАМЕ ДРУГИТЕ В ЕДИН И СЪЩИ МОМЕНТ.” – ЕЛИЗАБЕТ ГИЛБЪРТ
„Всяка сутрин си повтарям, че животът е прекрасен и ние сме тези, които го затормозяваме, мислейки постоянно кой какво ще каже след дадено действие. Ограничаваме желанията си от страх да не бъдем отхвърлени или употребени. А няма как, нито пък е нужно на всички да се харесаме. Бързаме по задачи, четем мейли в метрото, пращаме целувки по вайбър и дежурното „Липсваш ми”. Оказва се, че се опитваме да запълним една дупка с друга. „Не можеш да имаш всичко!”- ми каза скоро ТОЙ.
Не се бяхме виждали и чували години. Не знаех как живее, а и за да съм честна – не ме интересуваше, или поне така си мислех. Единствената мисъл в главата ми беше да успея – подсъзнателно явно съм искала ТОЙ да види. Е да, видял е и е чул. „Ти си друг човек, сякаш никога не съм те познавал. Харесваш ми, но си студена. Какво се случи? Защо избяга от мен преди години?”. Не знаех как да отговоря, потреперих и се опитах да го прегърна . Добре, че звънна телефонът и ни прекъсна. Трябваше да тръгвам към поредната задача. Обещах да се обадя някой път и се обърнах. Зад ъгъла се сетих, че не бях запазила номера му. Не бях фен на отворените връзки в годините. Не се и върнах, за да го поискам. Просто продължих с насълзени очи.
Измина месец. Пореден ден пътувам към работа, слушам музика и гледам през прозореца. Всичко е толкова еднакво и същевременно коренно различно. Поглеждам към телефона си и се замислям какво ли прави ТОЙ днес, мисли ли за мен, чуди ли се как минава ежедневието ми и имам ли белези от целувките му по кожата си. Възможно ли е старата любов да бъде забравена и колко време ни е нужно да я преболедуваме? И уж не чувствам отдавна нищо, а още се вълнувам – завива ли го нощем новата жена и чака ли го да заспи в прегръдките й, събужда ли го сутрин със закуска в леглото, оправя ли багажа му преди дежурната командировка … И най-важното – обича ли го толкова силно, колкото го обичах аз, прощава ли му, когато я разплаква без да иска и забравя да й се обади, щом е кацнал на другия край на света, мълчи ли си когато види намусеното му лице, разтрива ли ръцете му, когато е уморен.
„В добри ръце ли те оставих, любов? Сърдит ли си ми още, че си тръгнах и избрах кариерата пред теб? Мразиш ли ме за всичките нощи, в които заспиваше сам, а аз скитах по пътищата, търсеща новини и опитваща се да помогна на хората, наранявайки и пренебрегвайки те? Прости ли ми за всичките пъти, в които те обвинявах за своята безпомощност? Защото аз не можах… И днес не мога, след толкова много години. Гледам снимката ти, грижливо скрита в телефона ми… Обичала съм те много, но не съм го осъзнала. Не съм разбрала и кои са важните неща – не парите, не кариерата, не фалшивите усмивки… А твоето сърце. Но днес всичко, което имам и искам да ти кажа, няма да има значение. Прости, любов, и че друг зае твоето място в сърцето ми! Прости ми всичко!”.
Има уроци, които не искаме да учим, но се налага. Оставят ни белези, които винаги да ни напомнят кога и как не трябва да постъпваме с любимите си хора. И знам, че всеки има по една дълбоко скрита неосъществена любов. Не я забравяйте, но не оставяйте и новата да си отиде по същия нелеп начин.“
Калина Паскалева
Заглавна снимка – Pinterest; Снимка на Калина Паскалева – BRAAT vew
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
