Откровения от писателя, носител на Нобелова награда за литература
Испано-перуанският писател Марио Варгас Льоса е удостоен с титлата Доктор хонорис кауза от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По този повод изтъкнатият испаноезичен творец посети България през май 2013 г.
Марио Варгас Льоса се ражда на днешния ден, 28 март, през 1936 година. Определян е като писател с най-всеобхватно творчество на испански език и най-значимата фигура в испанската и испаноамериканската литература на XX век.
Творчеството на Марио Варгас Льоса, член на Испанската кралска академия на езика, му донася престижни отличия за литература, сред които „Сервантес“, „Принцът на Астурия“, а през 2010 г. му е присъдена Нобеловата награда за литература.
Варгас Льоса е автор на 17 романа, преведени на почти всички езици. Първото му произведение „Градът и кучетата“, публикувано през 1963 г., привлича вниманието на читатели и критици и веднага му носи успех. Обширното му литературно творчество обхваща и книги с есета. Писателят е работил като драматург и журналист, а голяма част от романите му са филмирани.
Ето какво споделя писателят, който днес навършва 81:
„Тинейджърската неувереност остава мое естествено състояние.“
„Пиша, защото съм нещастен. Да пишеш, означава да се бориш за щастие.“
„Писател, който защитава капитализма и критикува режима в Куба? Бях уверен, че никога няма да ме удостоят с Нобел.“
„За да разберете наистина колко красива е една жена, трябва да я видите когато се събужда рано сутрин. При писателите всичко е точно обратното. За да разберете един писател, трябва да го видите пред публика, сред почитатели и журналисти.“
„Дълбоко в душата си един писател никога не знае победил ли е или е понесъл поражение.“
„Има писатели, които рано замлъкват. Навярно, защото постигат съгласие с този свят. Това не е моят случай.“
„Аз четях най-вече заради приключението. Това беше в ония времена, когато децата четяха не комикси, а текстове. Ако не ми харесаше как завършва разказа, аз си измислях друг край. С тази игра започна всичко.“
„За първи път видях баща си, когато бях на 10. Единствената емоция, която ни свързваше беше моят страх. Той беше против литературните ми опити и аз пишех, за да му отмъстя.“
„Навярно има още нещо, за което да благодаря на баща си – това е ненавистта ми към всички форми на диктатура.“
„Свободата е неделима. Невъзможно е да разделяш политическата свобода от икономическата, социалната, културната.“
„Диктаторите не са стихийно бедствие. За да бъде създаден диктатор, са нужни много хора. Понякога в това участват и самите жертви.“
„Диктаторите са неграмотни чиновници. Те не се досещат, че литературата може да бъде опасна. Именно затова в страните, където е ограничен достъпът до информация, литературата може да се окаже неин единствен източник.“
„От политиката научих едно – властта погубва ума, разрушава принципите и превръща хората в малки чудовища.“
„Забранявайки марихуаната, калифорнийците направиха грешка. С наркотиците трябва да се отнасяме така, както към алкохола и цигарите – свобода на избора и минимализиране на вредите.“
„Електронната поща – това е карикатура на разговора.“
Заглавна снимка: Upsocl
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
