Иван Радоев – поетът, на когото му се живееше повече

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Днес авторът можеше да навърши 90

Иван Радоев се ражда на днешния ден, 30 март, през 1927 година. Той не се изкуши от удобствата, които властта обещава. Не направи компромиси със себе си и със своите възгледи за живота. Не се полакоми от постове и награди. По тази причина на 20 май 1993 г. Иван Радоев отказва да приеме награда за поезия от Съюза на българските писатели. Ето с какви мотиви, изложени в нарочно писмо:

„Приятели! Дами и господа!

Никога не съм си представял този миг – на 66 години да получа награда за поезия от СБП. Това значи, че или поезията е съмнителна, или наградата. Една награда увенчава едно дело или е стимул за нови успехи. Венецът на славата за моята глава отдавна е изсъхнал. Ако наградата ми е дадена като стимул, то на тия години може да се стимулира само човешката глупост.

Но аз благодаря! Защо?

През последните тридесетина години натрупах около 200 стихотворения и 4-5 поеми, които бяха достояние само на няколко души. Това беше моето голямо богатство, което ме правеше независим през времето на моето мълчание. През тези три десетилетия аз бях изюден от приятели да издам една книга, наречена „Един бял лист“, и 17 години по-късно – „Бяло потъване“.

През тези тридесетина години името ми беше обречено на забвение. Дори когато се изреждаха имената от моето „мъртво поколение“, аз бях в „и други“. И така, ако аз имам някаква заслуга към българската поезия през това време, тя се състои в моето неучастие. В този смисъл аз приемам с гордост наградата за неучастие в поетическия живот на онова сенилно време. А що се отнася до бъдещето – ако един ден попадна под колелата на учебника, имайте предвид, че ми се живееше повече.

Благодаря Ви,

Иван Радоев“

Припомняме си едно от брилянтните стихотворения на поета:

ГРАД НА СПАСЕНИЕТО

Една вечер полъхна

от морето на миди.

И докато въздъхна,

младостта си отиде.

 

Младостта си отиде

само в пет-шест секунди.

Младостта си отиде

като „глория мунди“.

 

Ах, в небесната карта

фарът мига и стене.

Той упътва инфаркта

къмто моите вени.

 

Мен животът обаче

със въпрос ще ме гледа.

Аз бях бунт неудачен –

победих без победа.

1959

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Райнер Мария Рилке: Красотата не е друго, освен начало на ужаса

Райнер Мария Рилке е роден на 4 декември 1875 г. в Прага, но е смятан за австрийски поет, тъй като пише главно на немски...

Маргарита Петкова: Зззззззлоба, зззззззавист… Зззззащо, бе?!

Завистта е един от седемте смъртни гряха. Не съм ги измисляла аз. Обаче имам собствена трактовка върху темата. Завистта поражда по някакъв необясним начин...

Смъртта е път, който вече си изминал ~ Жерар Филип

След себе си той оставя жив образа на пролет и младост. Красив, талантлив, аристократичен, скромен в живота, блестящ на екрана. Филмите на Жерар Филип...

Драмата „Непознати“ e големият победител на Британските независими филмови награди (видео)

Драмата "Непознати" (All of Us Strangers) e големият победител на Британските независими филмови награди (BIFA), предаде Ройтерс, цитирана от БТА. "Непознати" спечели седем отличия, след...

Кокошката е само средство за яйцето да създаде друго яйце ~ Самюъл Бътлър

Самюъл Бътлър живее и твори по време на Викторианската епоха. Известен е най-вече с утопичната си сатира „Erewhon“ и полуавтобиографичния му роман „The Way...