Иван Радоев – поетът, на когото му се живееше повече

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Днес авторът можеше да навърши 90

Иван Радоев се ражда на днешния ден, 30 март, през 1927 година. Той не се изкуши от удобствата, които властта обещава. Не направи компромиси със себе си и със своите възгледи за живота. Не се полакоми от постове и награди. По тази причина на 20 май 1993 г. Иван Радоев отказва да приеме награда за поезия от Съюза на българските писатели. Ето с какви мотиви, изложени в нарочно писмо:

„Приятели! Дами и господа!

Никога не съм си представял този миг – на 66 години да получа награда за поезия от СБП. Това значи, че или поезията е съмнителна, или наградата. Една награда увенчава едно дело или е стимул за нови успехи. Венецът на славата за моята глава отдавна е изсъхнал. Ако наградата ми е дадена като стимул, то на тия години може да се стимулира само човешката глупост.

Но аз благодаря! Защо?

През последните тридесетина години натрупах около 200 стихотворения и 4-5 поеми, които бяха достояние само на няколко души. Това беше моето голямо богатство, което ме правеше независим през времето на моето мълчание. През тези три десетилетия аз бях изюден от приятели да издам една книга, наречена „Един бял лист“, и 17 години по-късно – „Бяло потъване“.

През тези тридесетина години името ми беше обречено на забвение. Дори когато се изреждаха имената от моето „мъртво поколение“, аз бях в „и други“. И така, ако аз имам някаква заслуга към българската поезия през това време, тя се състои в моето неучастие. В този смисъл аз приемам с гордост наградата за неучастие в поетическия живот на онова сенилно време. А що се отнася до бъдещето – ако един ден попадна под колелата на учебника, имайте предвид, че ми се живееше повече.

Благодаря Ви,

Иван Радоев“

Припомняме си едно от брилянтните стихотворения на поета:

ГРАД НА СПАСЕНИЕТО

Една вечер полъхна

от морето на миди.

И докато въздъхна,

младостта си отиде.

 

Младостта си отиде

само в пет-шест секунди.

Младостта си отиде

като „глория мунди“.

 

Ах, в небесната карта

фарът мига и стене.

Той упътва инфаркта

къмто моите вени.

 

Мен животът обаче

със въпрос ще ме гледа.

Аз бях бунт неудачен –

победих без победа.

1959

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Световният феномен 40 FINGERS с концерт в Античния театър (видео)

Смятани от критиците и от публиката за новия световен кросоувър феномен, 40 Fingers са забележителен квартет от китаристи, които с милиони гледания завладяват социалните...

Шер на 78: Никога не ме е интересувало какво мислят хората за мен

Тези, които не я харесват, яростно ѝ лепят етикета на най-безвкусно обличащата се персона. Каквото и да си говорим, Шер ще бъде запомнена със...

„Арката на лястовицата“ – роман предупреждение за опасните ваксини и мръсните тайни на фармацевтичната индустрия

Добрата литература поставя въпроси. Едни могат да засягат общочовешки неща, други – актуални съвременни проблеми. Още помним пандемията и не/приемането на ваксините. Сега можем...

Щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.

Ах, морето! То е безкраят на въображението, вечно като любовта и незабравимо като скъп детски спомен. Не случайно великият Хемингуей казва, че провинция е...

Натаниел Хоторн: Времето лети над нас, но оставя сянка след себе си

Натаниел Хоторн е американски писател, автор на класически творби, в които подчертава психологическите елементи на своите персонажи. Набляга върху чувството за вина, породено от...