Иван Радоев – поетът, на когото му се живееше повече

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Днес авторът можеше да навърши 90

Иван Радоев се ражда на днешния ден, 30 март, през 1927 година. Той не се изкуши от удобствата, които властта обещава. Не направи компромиси със себе си и със своите възгледи за живота. Не се полакоми от постове и награди. По тази причина на 20 май 1993 г. Иван Радоев отказва да приеме награда за поезия от Съюза на българските писатели. Ето с какви мотиви, изложени в нарочно писмо:

„Приятели! Дами и господа!

Никога не съм си представял този миг – на 66 години да получа награда за поезия от СБП. Това значи, че или поезията е съмнителна, или наградата. Една награда увенчава едно дело или е стимул за нови успехи. Венецът на славата за моята глава отдавна е изсъхнал. Ако наградата ми е дадена като стимул, то на тия години може да се стимулира само човешката глупост.

Но аз благодаря! Защо?

През последните тридесетина години натрупах около 200 стихотворения и 4-5 поеми, които бяха достояние само на няколко души. Това беше моето голямо богатство, което ме правеше независим през времето на моето мълчание. През тези три десетилетия аз бях изюден от приятели да издам една книга, наречена „Един бял лист“, и 17 години по-късно – „Бяло потъване“.

През тези тридесетина години името ми беше обречено на забвение. Дори когато се изреждаха имената от моето „мъртво поколение“, аз бях в „и други“. И така, ако аз имам някаква заслуга към българската поезия през това време, тя се състои в моето неучастие. В този смисъл аз приемам с гордост наградата за неучастие в поетическия живот на онова сенилно време. А що се отнася до бъдещето – ако един ден попадна под колелата на учебника, имайте предвид, че ми се живееше повече.

Благодаря Ви,

Иван Радоев“

Припомняме си едно от брилянтните стихотворения на поета:

ГРАД НА СПАСЕНИЕТО

Една вечер полъхна

от морето на миди.

И докато въздъхна,

младостта си отиде.

 

Младостта си отиде

само в пет-шест секунди.

Младостта си отиде

като „глория мунди“.

 

Ах, в небесната карта

фарът мига и стене.

Той упътва инфаркта

къмто моите вени.

 

Мен животът обаче

със въпрос ще ме гледа.

Аз бях бунт неудачен –

победих без победа.

1959

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Джиду КРИШНАМУРТИ: Без страст няма красота

Джиду Кришнамурти е известен по целия свят учител и философ. В продължение на 60 години той говори пред десетки милиони хора, разпространявайки своето учение...

Президентът преименува Летище София на „Васил Левски“

На основание чл. 98, т. 13 от Конституцията на Република България със свой указ от 17 февруари 2025 г. президентът Румен Радев наименува Летище...

Postmodern Jukebox слагат начало на европейското си турне от България

Те са цветни, стилни, жизнерадостни, енергични. Американската поп-джаз сензация на гениалния Скот Брадли Postmodern Jukebox ще започне европейското си турне Magic & Moonlight от...

Човекът в обятията на това, което се случва около него

Романо Гуардини, роден на 17 февруари 1885 г. във Верона, Италия, е религиозен философ, католически свещеник и теолог. Още през 1886 г. семейството на...

Четирима италиански тенори завладяват НДК през април

Великолепието на италианската опера и неаполитанската песен ще обагри на 28 април зала 1 на НДК с гласовете на четиримата италиански тенори Алесандро Фантони,...