Ало, чуваме ли се?

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев шеговито за живота в Деня на хумора

„Тече, всичко тече“… Тече като самия живот, който няма умора в надпреварата сякаш със самия себе си. А ние какво? Гоним вятъра, но по-често Михаля, и обичайно не намираме време да се погледнем отстрани. Не смогваме от толкова бързане.

Смогът преобладава, напук на разцъфтeлите дървета.

Чакаме. Бързайки. Нито един заблуден Годо. Да, нещо ще се случи, но то няма да е задължително по Джоузеф Хелър. Всяка „улица Консервна“ има своя Стайнбек, който чака да бъде провъзгласен за Месия. Във всеки от нас дреме поне по един пророк. Виж, пороци – колкото щеш.

Месиите избягват градския смог. По селата пък смоците вече се разбутаха от нетърпеливата пролет, та и там не става много за разходки.

„По жицата“ е прекрасен разказ, но откакто общуваме безжично определението „прекрасен“ увисва като „махалото на Фуко“. Бързаме към своите „сто години самота“, притеснени, че когато вече няма да сме тук, някой би могъл да зададе зловещия въпрос: „За кого бие камбаната“?

Ало, чуваме ли се?

Предпочитаме шведската тройка пред „Тройка на разсъмване“. Макар трафикът да предполага заслушване в гласовете по радиото. Аз лично понякога им чувам глупостите. Има глупости, които могат да бъдат забавни.

Отекоха ни краката от тичане. Течения ни дърпат в различни посоки, докато ентусиазираният  живот тече еднопосочно. Забие ли камбана, няма връщане назад. Тогава „няма кой да пише на полковника“, нито има какво да отразиш в „дневника на един луд“.

„Врява и безумство“!

Яхнали инерцията на живота, ние летим към собствената си гибел – горди и с предразсъдъци. „Нежна е нощта“, но всичко хубаво се случва „на изток от рая“ и в това няма никакво съмнение. Затова бързаме. Тичаме, чакайки някой драматичен герой да ни извади от сюжета, в който сме се вкарали сами.

Ало, чуваме ли се? Ало?

„Ако импресионистите бяха зъболекари“, светът щеше да е още по-смайващ! Въпреки че един Уди Алън стига, за да ни държи нащрек в бягството от нас самите.

Ало? Ало?

„В момента няма връзка с този номер. Моля, обадете се по-късно“.

Майната му. Ще опитам отново. Само да спре да бие тая пуста камбана, която и без друго ми проглуши ушите.

Добромир Банев

Заглавна снимка – Валентин Иванов-sValio

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Ако двама се обичат един друг, това не може да има щастлив край ~ Ърнест Хемингуей

Белобрадият писател, сам напомнящ за старец край морето, се ражда на 21 юли 1899 година в Оук Парк, Илинойс, САЩ. Именно „Старецът и морето“...

Смелостта да бъдеш себе си

"Да си индивидуалност в този свят е най-голямата смелост. За да бъдеш индивидуалност, имаш нужда да стъпиш на възможно най-голямото безстрашие. Няма значение, че...

Японската драма „Шогун“ фаворит за наградите „Еми“

Сериалът “Шогун” на платформата FX спечели цели 25 номинации за тазгодишните награди “Еми”. Драмата с изцяло японски екип получи номинации във всички важни драматични...

Пол Валери: Никога не съдете за човека по неговите приятели

Пол Валери (Амброаз-Пол-Тусен-Жул Валери), френски поет, прозаик, литературен критик, философ, теоретик на изкуството, е роден на 30 октомври 1871 г. в град Сет, департамент...

Загадъчната смърт на Натали Ууд

Звездата на Холивуд Натали Ууд е родена на днешния 20 юли през 1938 година, но за съжаление има кратък житейски и творчески път. Номинираната...