Добромир Банев шеговито за живота в Деня на хумора
„Тече, всичко тече“… Тече като самия живот, който няма умора в надпреварата сякаш със самия себе си. А ние какво? Гоним вятъра, но по-често Михаля, и обичайно не намираме време да се погледнем отстрани. Не смогваме от толкова бързане.
Смогът преобладава, напук на разцъфтeлите дървета.
Чакаме. Бързайки. Нито един заблуден Годо. Да, нещо ще се случи, но то няма да е задължително по Джоузеф Хелър. Всяка „улица Консервна“ има своя Стайнбек, който чака да бъде провъзгласен за Месия. Във всеки от нас дреме поне по един пророк. Виж, пороци – колкото щеш.
Месиите избягват градския смог. По селата пък смоците вече се разбутаха от нетърпеливата пролет, та и там не става много за разходки.
„По жицата“ е прекрасен разказ, но откакто общуваме безжично определението „прекрасен“ увисва като „махалото на Фуко“. Бързаме към своите „сто години самота“, притеснени, че когато вече няма да сме тук, някой би могъл да зададе зловещия въпрос: „За кого бие камбаната“?
Ало, чуваме ли се?
Предпочитаме шведската тройка пред „Тройка на разсъмване“. Макар трафикът да предполага заслушване в гласовете по радиото. Аз лично понякога им чувам глупостите. Има глупости, които могат да бъдат забавни.
Отекоха ни краката от тичане. Течения ни дърпат в различни посоки, докато ентусиазираният живот тече еднопосочно. Забие ли камбана, няма връщане назад. Тогава „няма кой да пише на полковника“, нито има какво да отразиш в „дневника на един луд“.
„Врява и безумство“!
Яхнали инерцията на живота, ние летим към собствената си гибел – горди и с предразсъдъци. „Нежна е нощта“, но всичко хубаво се случва „на изток от рая“ и в това няма никакво съмнение. Затова бързаме. Тичаме, чакайки някой драматичен герой да ни извади от сюжета, в който сме се вкарали сами.
Ало, чуваме ли се? Ало?
„Ако импресионистите бяха зъболекари“, светът щеше да е още по-смайващ! Въпреки че един Уди Алън стига, за да ни държи нащрек в бягството от нас самите.
Ало? Ало?
„В момента няма връзка с този номер. Моля, обадете се по-късно“.
Майната му. Ще опитам отново. Само да спре да бие тая пуста камбана, която и без друго ми проглуши ушите.
Добромир Банев
Заглавна снимка – Валентин Иванов-sValio
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
