Съпругата му Мария Новикова е с него до сетния му дъх
Руският поет Евгений Евтушенко почина в САЩ на 84-годишна възраст, съобщи ТАСС, като се позовава на неговия приятел Михаил Моргулис.
От 12 март Евтушенко е бил в болница в Тълса, щата Оклахома. През цялото време с него е била съпругата му Мария Новикова.
Моргулис заяви, че Евтушенко е бил в съзнание почти до последните си минути. „Слушал е, реагирал е и естествено е разбирал, че толкова много хора се вълнуват за него“, каза Моргулис, който е научил тъжната вест от сина на поета Евгений.
Днес с него са успели да се сбогуват двама от синовете му – Дмитрий и Евгений.
Съгласно последната воля на поета, той ще бъде погребан в Переделкино край Москва, до гроба на Борис Пастернак.
Евтушенко освен това е помолил да не отменят планираните за 85-ата му годишнина концерти. Той щеше да навърши 85 години на 18 юли.
Продуцентът на концертите Сергей Винников заяви, че на 29 март е разговарял по телефона с Евтушенко, който му е предал молбата си.
„Обещайте ми това. Ще умра със спокойна душа. Искам също да предам молбата си да бъда погребан в Русия, в Переделкино, недалеч от гроба на Пастернак“, е казал Евтушенко на продуцента.
Генералното консулство на Русия в Хюстън ще окаже пълно съдействие на семейството на Евтушенко при изпълнението на последната му воля, съобщи посолството на Русия във Вашингтон.
Евгений Евтушенко е планирал турне в градове в Русия, Беларус и Казахстан по случай 85-годишнината си.
Първият сборник стихове на Евтушенко е публикуван през 1952 г., когато той става най-младият член на Съюза на писателите на Съветския съюз. През 1963 г. е номиниран за Нобеловата награда по литература.
Автор е на над 150 книги, преведени на много чужди езици, отбелязва ТАСС.
На С. Преображенски
от Евгений Евтушенко
Безлични хора няма на света.
Като планети са те във нощта.
Сред другите планети и звезди
със нещо свое всяка там блести.
И ако някой тихо е живял,
незабелязано е плакал или пял,
сред хората — неразличим и мил —
с това и интересен той е бил.
Че всеки има своя тайнствен свят,
щастливи мигове, с които е богат,
и в този свят — най-труден, страшен час,
но неизвестен, неразбран от нас.
Умира ли човек зад своя праг,
умира с него първият му сняг;
целувка първа или първи бой —
със себе си отнася всичко той.
Остават книгите с вълшебен дар,
картинките, мостовете; макар
да помним дълго множество неща —
отишло си е нещо от света!
Безмилостен закон — от векове.
Не хора мрат, а цели светове.
И незабравили и радости, и грях,
какво ли всъщност знаехме за тях?
Какво ли знаем в земните си дни
за брата, за любимите жени?
Узнали всичко, колко ли неща
не знаем и за родния баща.
Умират хора… Няма път назад.
Невъзвратим е оня техен свят.
И ми се ще, дори при мисълта,
че няма път обратен, да крещя…
Поклон пред паметта му!
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
