Яна Вълчева, „Той стискаше душата си в ръце“
Той стискаше душата си в ръце,
нощта отново сипеше копнежи
и знаеше, че щом се поддаде
гласът ѝ само пак ще го разнежи.
Изключи телефона на инат,
захвърли го в най-тъмната си стая,
а думите му щяха да крещят,
че само нея истински желае.
Не знаеше дали очаква тя
все още телефонът да я сепне,
да чуе пак: “Предлагам ти света,
а всичко друго – дявол да го вземе…“
Нощта ще мине, пак ще светне ден,
ще може пак без нея. Ще избяга.
Една любов ще гасне забранена
под рухналата лястовича стряха…
Яна Вълчева
Заглавна снимка: Oxygen Media
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
