She lives in a photograph
Waits for you to make her laugh
Passanger
Моята Любов има очи на Наяда, сърце като клада и едни обтегнати устни, които опиват и поглъщат целия мътен свят.
Ако гледаш достатъчно дълго любовта на живота си отстрани, ще започнеш да прочиташ неродените си помисли на върха на езика ѝ; неудовлетворените си желания, обвили безимения ѝ пръст; последните си дни – посребрили кичур в косите ѝ.
С ярко червило всичките ѝ предани любими изписвахме по устните ѝ тънките си намеци, очертавахме вечните си обещания, заключвахме с целувки като катинари клетвите си, хвърляйки ключетата на дъното на една разлюбена река.
Зъбите ѝ прегризваха ръждивите ни страсти и с онази усмивка на сирена тя подаваше на всеки по една тъжна черно-бяла фотография. Обещаваше да вдъхне живот на този от нас, който успее да я усмихне.
За моята Любов създадох малка тъмна стая. Пуснах я във нея със снопче светлина. Поиска да види усмивката си. „- Нима е усмивка самоотбраната срещу света?”
„Моята Любов има свят, създаден само за мен. Светъл преобърнат мир, където безтегловни усмивки отнасят бремето на тъгата. А аз се усмихвам с очи.”
Веселина Кискинова, „Камера обскура“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
