Самюъл Бекет: Не ме докосвай! Не ме питай! Не ми говори! Остани с мен.

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Самюел Баркли Бекет се ражда  в предградието Фоксрок на Дъблин на 13 април 1906 година. Той е вторият син в заможна протестантска фамилия. Изживява щастливо детство, белязано от ревностното благочестие на набожната му майка. Обича продължителните разходки из природата. От вярата на майка си ще запази безпокойството и усърдието да си поставя въпроси относно смисъла на битието, но няма да възприеме религиозната ѝ ревност. Изявява се като блестящ ученик в лицея, където упорито изучава френския и италианския език. Намерението му е да стане професор в областта на романските езици.

Въпреки духовните кризи и финансовите сътресения, които преживява, той завършва в Лондон първия си роман “Мърфи”. Тази изпълнена с хумор и нови наративни експерименти творба е публикувана в Лондон през 1938 година. В края на 1936 и началото на 1937 година странства из нацистка Германия, а след това се заселва окончателно в Париж. Из артистичните кафенета на Сен Жермен де Пре и Монпарнас той се запознава с много фрренски писатели и поети, сближава се Джакомети и с братята Ван Велде.

На 7 януари 1938 година непознат пешеходец го наръгва с нож сред улицата в Париж. В болницата го посещава често една негова бивша приятелка от улица Улм, Сюзан Дюменил, която скоро ще стане негова жена. Той е в Ирландия, когато избухва Втората световна война. Веднага се връща във Франция. По-късно признава, че предпочел да живее във воюваща Франция вместо да остане в мирна Ирландия. Участва в Съпротивата и за малко щял да бъде арестуван от Гестапо. Намира убежище във Воклюз. След това става земеделски работник и вечер пише “като терапевтика” втория си роман “Ват”. В него непрекъснато си играе с думите, с музиката им, с мощта им. Тук въвежда фигурата на “клошаря”, която ще използва често в творчеството си, за да означава падението на човека, сломен от извънмерното смирение и от невъзможността да избяга от себе си.

Опитът да отдели физическото от метафизическото измерение подхранва хумора и модерния трагизъм в театъра на Бекет. В действителност е парадоксално да се види как в този свят без истински взаимоотношения някакъв персонаж, обзет от внезапен прилив на воля и проблясък на съвестта, се опитва да се освободи от своя спътник в нещастието, но постоянно се проваля, не успява да го загърби.  Връзката между аза и другите се оказва неразтрогваема, така както се неотделими тялото от гласа и мисълта от думите. Всеки персонаж, непоправимо сам, си измисля двойници, размножава се във видими същества.

Самюъл Бекет е удостоен с Нобелова награда за литература през 1969 година. Умира на 22 декември, двайсет години по-късно в Париж.

Представяме ви избрани цитати на изтъкнатия драматург:

„Всички сме родени луди. Някои оставаме такива.“

„Ти си на Земята. За това няма лек.“

„Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.“

„Може би най-добрите ми години са зад мен. Когато е имало шанс за щастие. Но аз не бих ги поискал обратно. Не и с огъня, който гори в мен сега.“

„Не, не съжалявам за нищо, всичко, за което съжалявам, е, че съм роден, а умирането е дълга и уморителна работа.“

„Обикновено не виждам добра сделка. Също така не чух за добра сделка. Честно казано, не бях там. Честно казано, не съм бил никъде.“

„Ако не знаеш къде си в момента, значи си мъртъв.“

„Сълзите в света са постоянна величина. За всеки, който започва да плаче някъде, друг спира. Същото се отнася и за смеха. Нека не говорим лошо за нашето поколение, то не е по-нещастно от своите предшественици.“

„Сътворението на света не се е състояло веднъж завинаги, а се състои всеки ден.“

„Всеки може да се извърне настрани и да не гледа, но кой знае какво вижда щраусът със заровена глава в пясъка?“

„Първо танцувай. После мисли. Това е естественият ред.“

„Моите грешки са моят живот.“

„Не ме докосвай! Не ме питай! Не ми говори! Остани с мен.“

„Аз съм така – или забравям веднага, или никога.“

„Единственият грях е грехът да се родиш.“

„Прекарахме живота си по наше усмотрение, опитвайки се да съберем на едно място в един и същи миг лъч светлина и свободна пейка.“

„Сълзите се стичат по бузите ми, без очите ми да мигат. Какво ме кара да ридая така? От време на време… а няма нищо тъжно тук. Сигурно ми изтича мозъкът.“

„Имам своите недостатъци, но да сменям настроението си не е един от тях.“

„Да намери форма, която да съпътства бъркотията –  това е задачата на твореца сега.“

Заглавна снимка: Wall Street Journal

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Актьорът Руси Чанев ще получи „Аскеер“ за цялостен принос към театъра (всички номинирани)

Академия "Аскеер" обяви номинациите си за театралните награди за 2023 г., които по традиция ще бъдат връчени на 24 май в театър "Българска армия"....

Никол Кидман получи награда за цялостни постижения в киното (снимки/видео)

Актрисата Никол Кидман получи наградата за цялостни постижения на Американския филмов институт. На церемонията в "Долби тиътър" в Лос Анджелис Морган Фрийман обяви, че...

Ева и Адолф – брак и обет за вярност, часове преди смъртта

На 29 април 1945 г. Адолф Хитлер се жени за Ева Браун в Берлин и в завещанието си посочва за свой приемник адмирал Карл...

Владимир Свинтила: Най-страшно е да излъжеш себе си

Владимир Свинтила се ражда на днешния ден, 29 април, през 1926 година. Произхожда от възрожденски род с патриотични традиции. Завършва италианската гимназия в София....

Джони Деп купува средновековен замък от XV век в Италия

Джони Деп иска да купи средновековен замък в италианската провинция. Имотът струва 4 милиона долара. Актьорът наскоро е посетил историческата сграда в Монталто Дора,...