Дафни дю Морие: Няма връщане назад в живота. Няма втори шанс.

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Съмнявате ли се, че една миловидна английска аристократка може да всява ужас, достоен за майстор на съспенса като Хичкок? Е, повече недейте. Пример за това е Дафни дю Морие, лейди Браунинг. Родена на 13 май през 1907 г. в Лондон, тя е пряка потомка на Мери Ан Кларк и братовчедка на „момчетата Дейвис”, които служат за вдъхновение за образа на Питър Пан. Трите сестри дю Морие са отгледани от гувернантката си Мод Уодел, която била образец за подражание за Дафни, тъй като отношенията с майка ѝ били доста хладни.

Дебютният ѝ  роман „The Loving Spirit” (1931) е публикуван благодарение на връзките на дядо ѝ, карикатурист в известното сатирично списание „Punch”.  Романът има огромен успех и Дафни успява да постигне мечтаната си финансова независимост благодарение на него. Книгата става повод и за запознанството ѝ с бъдещия ѝ съпруг сър Фредерик Браунинг.  Световно признание писателката получава с романа „Ребека“, филмиран от Хичкок, с Лорънс Оливие в главната роля.  Други нейни произведения, които Хичкок пренася на голям екран, са романите „Братовчедка ми Рейчъл“ и Jamaica Inn, както и разказа „Птиците“, а  режисьорът Николас  Роуг се заема с разказа „Сега не гледай“. Писането е предпочитано занимание за Дафни, така че тя е повече или по-малко дистанцирана от трите си деца – може би по пример от майка си.

През 1969 г. е наградена с Орден на Британската империя и произведена в ранг Дама-командор. На днешния ден, 19 април, през 1989 г. умира в дома си в любимия си Корнуел, на 81 години. Вестник „Таймс” публикува некролог, в който я нарича „една от най-значимите писателки на англоговорящия свят”.

Резултат с изображение за Daphne du Maurier

Представяме ви избрани цитати на дю Морие:

„Жените искат любовта да е роман, а мъжете – разказ.”

„Щастието не е притежание, което се пази. То е качество на мисълта, нагласа.”

„Всички автобиографии са егоцентрични.”

„Когато някой пише роман в първо лице, този някой трябва да е героят в романа.”

„Писателите трябва да бъдат четени, а не гледани или слушани.”

„Луксът никога не ме е привличал. Винаги съм харесвала малките неща – книгите, да бъда сама или с някой, който ме разбира.”

„Ако само имаше откритие, което да бутилира паметта, като аромат… Да не избледнява, да не остарява. И тогава, ако някой иска, бутилката може да бъде отпушена и моментите ще могат да се преживеят отново и отново.”

„Мъжете са много по-елементарни, отколкото си представяш, мое скъпо дете. Но това, което се случва в изкривените, объркани умове на жените, може да заблуди всеки.”

„Нямам талант за създаване на нови приятели, но какъв съм гений във верността към старите.”

„Няма връщане назад в живота. Няма втори шанс.”

„Ясно е, че животът трябва да бъде издържан и изживян. Как да го живеем обаче е проблемът.”

„Чудя се защото местата са толкова по-красиви, когато си сам.”

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Моя любов

МОЯ ЛЮБОВ Заради очите ти си струва да отмина всяка лоша дума с мълчание, моя любов. Заради косите ти си струва са заспивам сам и да сънувам узряла ръж, моя...

Оригиналът на Панагюрското златно съкровище се завръща за месец в Панагюрище

От 9 август до 10 септември всички жители и гости на град Панагюрище отново ще могат давидят оригинала на Панагюрското златно съкровище, съобщиха от...

Бърнард Шоу: Опасно е да си искрен, освен ако не си и глупав

Джордж Бърнард Шоу е британски драматург, писател, пътешественик, есеист и театрален критик, носител на Нобелова награда за литература (1925). Ирландец по своя произход, той...

Единственото място, където оптимизмът процъфтява, е лудницата!

Най-удивителното е какви умни мисли изказват хората, когато говорят за глупостта на другите. Че това е така, се убеждаваме от Боб Фенстър и неговата...

Краят на невинността

"Cветът се променяше, невинността си бе отишла, добродетелите също. Върху ръждясващия свят бе плъзнала тревога: какво ли не бе изгубено - и добрите обноски,...