Днес актрисата продължава да бъде пример за подражание както на екрана, така и в живота
“Обградена от мистериозна мъгла. Тя винаги има някаква тайна или нещо, което те кара да искаш да я опознаеш по-добре.” – Пол Ръд
Свободолюбива по душа, изтънчена по природа, Джесика Ланг е една от малкото холивудски актриси, които знаят какво искат и преследват мечтите си, независимо от “пътя”.
Талант, красота, увереност, независимост, тя е олицетворение на всички тези качества и не само. Хората я наричат “Кралица на класическото кино” и има защо. Тя е носителка на две награди Оскар, две награди Еми, пет Златни Глобуса, една награда на Телевизионната Гилдия на Актьорите (SAG Award) и три награди Дориан. Но за Ланг успехът никога не е резултат от бокс-офиса, а напротив, той се измерва от почтеността и страстта, която тя внася в работата си.
Джесика Филис Ланг е родена на 20 април 1949 г. в малкото дърварско градче Клокет, Минесота. Тя е третото от четирите деца на Алл и Дороти Ланг. Майка й била прекрасна по природа жена, която се гордеела от факта, че била домакиня и отглеждала децата си у дома. Тери Кнътсън, гимназиалният учител по драма в Клокет казва: “Дороти беше типичната жена от Минесота, спойката, която държеше семейството заедно. Винаги беше там със домашно приготвена храна и шоколадови бисквити, чакайки децата й да се приберат от училище”. Бащата на Джесика бил неспокоен човек, мечтател, с желание за живот извън малкото градче. Сменял работата си изключително често. Работил като продавач по домовете, продавач на коли във Форд и учител по физическо възпитание. Семейството се местело постоянно, а малката Джесика желаела единствено постоянен дом. Джесика винаги е била “новото дете” в училище и така сестрите и брат й били нейните единствени другари за игра и забавление. Тя била изключително затворена. Малките Ланг били принудени да търпят различните настроения на баща им, който страдал от алкохолизъм.
“Да имаш алкохолик за баща, дистанцираш се от него, търсиш начини да се махнеш от обкръжението му, защото поведението на алкохолика е непредвидимо.” – Тери Кнътсън
На 8 годишна възраст тя намерила скривалище в книгите и рисуването. Малката, затворена Джесика се възхищавала от вдъхновяващите героини като Скарлет Охара. Охара била нейн идол и Ланг често преигравала любими сцени сама в стаята си. Джесика била и отличничка в училище, опитвайки се да задоволи изискванията на алкохолизирания си баща.
През 1963 г. Джесика Ланг влиза в гимназията Детройд Лейкс. Вече висока, красива с платинено руса коса тя привличала много от вниманието на околните върху себе си. Но все още била срамежлива и се стремяла единствено да изкарва добри оценки и да фокусира остатъка от вниманието си върху изкуството. През първата си година в гимназията тя била убедена от един от малкото й близки приятели да се пробва в училищната пиеса. Печели главната роля в мелодрамата “Любовта се носи по релсите” (Love rides the rails) и се изненадала от увереността си на сцената. И когато започнала да се чувства като у дома, семейството и отново се преместило в Клокет и тя била принудена да отиде в местната гимназия. Никога не бездействала, пишела в училищния вестник и участвала в организацията на училищните танци, надявайки се с постижения да впечатли баща си.
През 1967 г. тя печели стипендия с изкуство за университета на Минесота. Въпреки че университетът бил само на няколко часа от дома й, за нея той бил врата към света. Джесика тръпнела от емоции през първата си година в университета, но нещо друго предизикало възхитата й.
Привлечена е от културата и познанията по изкуство на испанския фотограф Пако Гранде. Завихрила се в чувствена афера с 26 годишния мъж. Само след няколко месеца Джесика прекъснала образованието си, за да се присъедини към обикалящо света приключение с Пако. Първата им спирка била в Ню Йорк, след което живяла с цигани в Испания, карала мотоциклет до Амстердам и говорила на политическа тематика из парижките кафенета. С малко пари, но без желание да се задомява Джесика и Пако се върнали в САЩ и се впуснали в двугодишно пътешествие из цялата страна. През 1970 г. Пако Гранде бил арестуван за притежание на марихуана и адвокатът му предложил да се ожени за Джесика, за да бъде по-уважаван в съдебната зала. По-късно след сватбата им се преместили да живеят в Манхатан. Но след емоционалните, животопроменящи преживявания през последните три години от живота й, тя започнала да желае нещо повече. Жадувала да бъде артист, да се занимава с нещо повече от това да е асистентка на Пако Гранде.
След като видяла филма на Марсел Карне “Децата на рая” се вдъхновила да замине за Франция, където се обучавала от 76 годишния Етиен Декру и световноизвестния Марсел Марсо на изкуството на мимиката.
Сама във Франция, само с 3000$ в джоба си и никакви познания по френски език тя тренирала денонощно. Работила като уличен изпълнител, модел и се впуснала в свободата на живота с главата напред. След две години тя започнала да се чувства ограничена от тихата форма на мимиката като изкуство и през 1973 г. се върнала у дома в САЩ. В Ню Йорк тя се събрала с Пако, но бързо разбрала, че връзката им е към края си. Двамата поели по своя път, но нито един не си направил труда да подаде документи за развод. 24 годишната Джесика Ланг се преместила в малък апартамент и била сервитьорка нощно време, за да си плаща наема. По същото време подписала договор с модна агенция, защото си мислела, че да си модел е творческа професия. Филмовият историк Дъглас Брод твърди, че да си модел не е творческа професия, творчеството се изпълнява от фотографа, а моделът просто стои там и изглежда красиво.
Джесика е вдъхновена от поведението си като модел и решава да даде шанс на актьорството. Тя се записала във високоцененото Хърбърт Бъргхов студио, където взимала уроци по актьорско майсторство от Уорън Робъртсън.
През 1975 г. продуцента Дино Дилоренцес търсел неизвестна блондинка да играе главната роля в “Кинг Конг”. Римейкът бил на стойност 25 милиона долара. Дилоренцес бил толкова впечатлен от Джесика Ланг, че й предложил не само главната роля, но и 7 годишен договор за шестцифрена сума. Джесика била изумена, тя правела повече пари от всеки, който някога е познавала.
Малко след това заминала за Хаваите, където запознала снимките по филма с Джеф Бриджис. Джеф Бриджис казва за нея: “ Тя беше някакво момиче, което идва от Европа, занимавала се с мимика. Казах си: Еха, това момиче е ужасно. Как въобще ще се справи с ролята на привлекателна блондинка с малко мозък”. След появата на “Кинг Конг” на големия екран медиите започнали да третират Джесика като поредния модел пробвал се неуспешно в киното и не я взели на сериозно. Филма едновременно стартирал кариерата й, но и я маркирал за цял живот. Страхувала се, че кариерата и може да е завършила, още преди да е започнала. Върнала се в Ню Йорк, за да докаже на критиците, че не са прави и продължила с обучението си с Уорън Робъртсън. Там тя се запознала с известния по това време руски балетист Михаил Баришников и започнали романтични взаимоотношения.
През 1980 г. Джак Никълсън предлага Джесика Ланг за главната роля в римейка на “Пощальонът винаги звъни два пъти”. След заснемането на филма в града се говорело само за чувствената и страстна игра на Ланг. В личен план обявила, че с Михаил Баришников чакат дете, въпреки многобройните медиини снаряди с надпис “Ами, бракът с Пако Гранде”. На 5 март 1981 г. Джесика Ланг дава първата глътка живот на Александра Баришников. Джесика искала Александра да има обикновено, прекрасно детство далеч от Холивуд.
През 1981 г. мнението на критиците по отношение на Джесика започанало да се обръща, благодарение на прекрасната й игра в “ Пощальонът винаги звъни два пъти”. Веднага след това тя взема главната роля във филма “Франсис”, където се запознава с актьора Сам Шепърт. В разгара на романа си с Шепърт тя бива осъдена от Пако Гранде с искане за развод и плащане на издръжка. Съдът отсъжда в полза на Гранде и Джесика е принудена да плати огромна сума пари на мъж, който не е виждала от години. Уморена от тежката си роля във “Франсис” и делото за развод тя решава да се отклони и поема поддържаща роля във филма “Тутси”, където си партнира със Дъстин Хофман.
През 1985 г. ражда първото си дете от Сам Шепърт, Хана Джейн, а през 1987 г. дава живот и на сина си Самюел Уолкър. Семейството живее заедно във Вирджиня, Ню Мексико, Минесота и след време се местят в Ню Йорк, докато през 2009 г. тя се разделя със Сам Шепърт след 30 годни съвместен живот.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
