Антъни Куин – страст до последно

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Има филми, които не можеш да пропуснеш, независимо за кой път попадаш на тях от малкия екран. Има актьори, които променят светогледа ни, а такъв безспорно е Антъни Куин – истинска звезда на Холивуд.

Антъни Рудолф Оахака Куин е роден на 21 април 1915 г. в мексиканския град Чихуахуа. Майка му Мануела, наследничка на ацтеките, прекосила границата с Тексас още когато Антъни бил малко дете, а скоро към тях се присъединил и баща му Франсиско, мексиканец от ирландски произход. След няколко години из фермите в Калифорния семейството се установило в Лос Анжелос. Там Франсиско започнал работа като сценичен работник в развиващата се киноиндустрия, преди да загине при автомобилна катастрофа още докато Антъни бил малко момче.

Резултат с изображение за Anthony Quinn

Принуден да работи от малък, Антъни сменя няколко професии – лъска обувки по улиците на Лос Анжелос, бере плодове, работи в строителството, свири за проповедите на виден евангелист, дори в продължение на 2 години и 16 срещи е професионален боксьор. За кратко се опитва да стане свещеник и архитект, като взема уроци при прочутия Франк Лойд Райт, но хъсът му към живота го отвежда на сцената, за да остане там в продължение на шест десетилетия.

Първата си роля изиграва едва 21-годишен в пиесата на Мей Уест „Чисти легла“. Героят му е базиран върху живота на легендарния Джон Баримор и когато той вижда пиесата, е така впечатлен, че веднага подава ръка на Антъни и го вкарва в кръга на холивудските актьори, актриси и писатели. „Мисля, че имах късмет“, споделя по този повод актьорът години по-късно. „Бях роден с много малко талант, но със силна воля за изява и именно тази воля ме изведе на върха.“

Резултат с изображение за Anthony Quinn

Дебютът на Антъни Куин в киното е през 1936 г., когато играе затворник в роля без реплики във филма „Амнистия“. Същата година се проявява и като шайенски боец във филма на Сесил Б. Демил „Човекът от равнината“. През 30-те и 40-те години той играе в десетки филми ролите на престъпници или отритнати от обществото етнически елементи, които според кинокритици „биха били срам за всеки бял актьор по това време“. Не и за Антъни, в чиито вени тече смесена индианско-мексиканско-ирландска кръв.

За Холивуд тази смесица е идеална и през годините той се превъплъщава в какви ли не персонажи. Антъни Куин играе филипински войник („Обратно в Батаан“), либийски бунтовник в „(Лъвът на пустинята“), испански матадор в („Кръв и пясък“), различни северноамерикански индианци, включително и този, продал Манхатън на холандците („А сега къде да отидем?“), китайски войник („Китайско небе“), алжирски селянин („Изгубената част“), баски планински водач („Прекосяването“), колумбийски бандит („Висок риск“), десетки италианци и американо-италианци. Въпреки успеха и славата си той не се отказва от подобни екзотични роли, но героите му стават поне по-благородни – Ескимо в The Savage Innocents и руският свещеник в „Обувките на рибаря“. Сред любимите герои на Куин са и известни исторически фигури. Незабравими ще останат превъплъщенията му като индианския вожд Лудия кон, шейх Ауда Абу Таи („Лорънс Арабски“), Аристотел Онасис („Гръцкият магнат“), Атила („Атила“).

Най-успешни за кариерата на Антъни Куин бяха 50-те и 60-те години. От този период датира неговия любим филм „Реквием за един боксьор“, в който той играе с истинско вживяване ролята на аржентинския боксьор тежка категория Примо Карнера. От началото на 50-те пък датират двата филма, за ролите си в които получава оскари за поддържаща роля – „Вива Сапата“ (1952 г.) на Елия Казан и „Жажда за живот“ (1956 г.) на Винсенте Минели, в който като Пол Гоген партнира на Кърк Дъглас в ролята на Винсент ван Гог. През 1954 г. пък е харесан от младия тогава италиански режисьор Федерико Фелини за ролята на бруталния шеф на пътуващ театър в „Пътят“, за която получава награда на фестивала във Венеция.

Парадоксално на пръв поглед, Антъни Куин не успява да получи „Оскар“ за главна роля, макар и да е номиниран двукратно в тази категория. В борбата за ценната статуетка през 1964 г. „Зорба гъркът“ е победен от Рекс Харисън в „Моята прекрасна лейди“. Първият обаче остава в сърцата на всички любители на истинското кино, а вторият – само в енциклопедиите.

Резултат с изображение за Anthony Quinn

Личният живот на актьора е не по-малко колоритен от филмите му. Злите езици говорят (с искрена завист), че през леглото му са минали всички големи актриси на Холивуд от края на 30-те до 70-те години. През това време Антъни два пъти се жени, два пъти се развежда, създава 13 деца от 5 жени, а за последно влиза в клюкарските рубрики на 78-годишна възраст, когато бившата му секретарка (тогава 35-годишна) обяви, че е бременна от него.

Брачният му живот започва със скандал. През 1937 г. той се жени за Кетрин Демил, осиновена дъщеря на прочутия режисъор, но бракът е на път да приключи през първата брачна нощ, когато мачото Антъни открива, че невестата му не е девствена. Шокът от това откритие е описан в автобиографичната книга на актьора One Man Tango, написана през 1995 г. Все пак Антъни остава заедно с Кетрин чак до 60-те години, а от брака им се раждат 5 деца.

Резултат с изображение за Anthony Quinn one man tango

През 1961 г. по време на снимките на филма „Бараба“ в Италия Антъни среща Йоланда Адолори, дизайнер на костюми, с която завързва любовна връзка и тя му ражда още две деца. Двамата се женят през 1966 г., когато тя е бременна за трети път. В интервю от 80-те години актьорът обобщава, че „мъжете днес са направо загубени с тази женска свобода. Да бъдеш мъж е отговорност. Аз олицетворявам тази отговорност.“

Актьорът умира на 86-годишна възраст в болница в Бостън. Той остави зад гърба си над 130 филма, 13 деца, безброй авантюри и славата на един от най-големите актьори на световното кино в продължение на над 40 години. За своите почитатели обаче той винаги ще си остане Зорба гъркът от незабравимия едноименен филм от 1964 г. на режисьора Михалис Какоянис. Като непосредствена причина за смъртта му от болницата посочиха белодробен проблем и припомниха, че през 1990 г. той претърпя операция за коронарен байпас и беше под постоянно лекарско наблюдение.

Със смъртта на Антъни Куин Холивуд осиротя. Отиде си един гигант, чиято страст към живота беше безгранична. Изкуството му, макар и недооценено от префинената критика, обаче остава за поколенията.

Заглавна снимка: Remezcla

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Робърт Лъдлъм: Това, което човек не си спомня, не съществува за него

Робърт Лъдлъм е продал над триста милиона копия от книгите си и това го прави един от най-печелившите съвременни автори. Автор е на близо...

Александър Солженицин: Истинската мъдрост е горчива

Мечтата му е била да умре в родината си. Така и става. Русия, която се е отказала от него, дълго време не е искала...

Ти ми даваш мъдростта да казвам „ДА“

„Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го...

Йосиф Бродски: Следете вашия показалец, защото той жадува да обвинява

Йосиф Бродски се ражда на 24 май през 1940 година в Ленинград. Той е руски поет, носител на Нобелова награда за литература през 1987...

За кирилицата с любов

„Какво мислите?“, пита подканващо всеки ден социалната мрежа. Защото дори тя може да задава въпроси; да ги формулира, да ги напише и да ги...