Уилям Шекспир, „Сонет 22“
Да сме влюбени по Шекспир, звучи като пожелание върху картичка за рожден ден или като послание над автограф върху авторска книга. Истината е, че да сме влюбени по Шекспир е напълно достатъчно, но всеки от нас има нужда светът да стане свидетел на любовта, която носим в себе си. Да сме влюбени по Шекспир в настоящето е филмът, който можем да създадем сами. Сценарият е наш, главните роли разпределяме ние и ние решаваме какъв да е краят преди финалните надписи. Всички ние имаме право на въображение. Всички имаме право на любов. Защото посоката, която следваме, винаги е една и съща.
Отбелязваме паметта на великия Шекспир, напуснал видимия свят на днешния ден, 23 април, през 1616 година с неговия
СОНЕТ 22
(в превод на Владимир Свинтила)
На огледалото не вярвам аз.
Чертите ми не са се състарили.
Не може да удари моя час,
преди и ти да остарееш, мили.
Защото в твойто хубаво лице
сърдечната ми радост се оглежда.
Живееш в мен, аз в твоето сърце,
от теб по-стар как мога да изглеждам?
Затуй не остарявай всеки ден!
Сърцето ми е в тебе. Предпазливо
носи го, както нося твойто в мен
и като майка пазя боязливо.
Да предположим — моето ще спре.
Нима и твойто няма да умре?
Заглавна снимка: YouTube
Димитър Янков, ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
