За и от автора на забавните детски книжки
Любим автор на малки и пораснали. Детството, което никога не си отива от нас, е възможно именно на писатели като него.
Асен Иванов Босев се ражда на 22 ноември през 1913 г. в село Руска Бяла (Врачанска околия). Фамилното му име идва от прякора на дядото – Босия, свидетелстващ за крайната бедност. Докато е ученик в прогимназията в Мездра, малкият Асен всеки ден (в продължение на 3 учебни години) изминава по 10 км. пеша, за да посещава училището, тъй като семейството му няма пари да му наеме квартира.
На 10-годишна възраст Асен Босев става неволен свидетел на ареста и разстрела на негови съселяни – участници в Септемврийското въстание (1923 г.). Но тези „назидателни“ спомени не успяват да го предпазят от участие в младежките движения и увлечение по „левите“ идеи, така характерни за времето. Като ученик (отличник и почти абитуриент) в Педагогическото училище в Берковица, Босев е предложен за изключване от всички училища в Царство България. След застъпничеството на учителите му той успява да завърши учебната година и да се дипломира. Но убежденията му не отшумяват с юношеството и на 2 септември 1941 г. той е арестуван за антифашистка дейност и въдворен в концлагера „Кръсто поле“ край село Еникьой (Ксантийско). По-късно е изпратен в наказателната „Черна рота“ във военния концлагер край Свети Врач (сега град Сандански).
Първият поетичен опит на бъдещия класик на българската детска литература е хумористична пародия на „Илиада“ от Омир, а първата му публикация е на есе (в Мездренския вестник „Искърски фаръ“ – бр. 200 от 2.ХІІ.1933 г.). Първите стихотворения на Босев за деца са в… издание за трезвеници (в.“Въздържателче“ отпечатва през 1935 г. творбите „Трезва пролет“ и „Пиянчо“).
През 1937 г. Асен Босев заминава за София, за да продължи образованието си. Бедното селско момче записва и завършва елитните специалности Право (в Софийския университет) и Дипломация и консулство (в Свободния университет).
През 1938 г. младият поет създава песен – текстът е негов („Либе за нищо не давам“), а музиката на друг наш писател – Стоян Ц. Даскалов. В по-зрелите си години Босев става един от добрите сътрудници на Детския радиохор и дори го придружава на едно от турнетата в Япония, след което написва книжката „Пойно ято по Япония“.
Първата книга на Асен Босев излиза през 1941 г. Въпреки че вече е познат автор и член на Дружеството на детските писатели, няколко издателства отказват да се ангажират с дебюта му. Босев издава „Радостен живот“ на собствени разноски. В спомените си той описва как купил една каруца хартия, седнал отгоре ѝ и я откарал в Печатница „Хр. Г. Данов“. С пласирането на тиража също се заел сам.
След 9 септември 1944 г. Босев (вече автор на 5 книги) за кратко е редактор във вестник „Работническо дело“. Той е и един от основателите на детския вестник „Септемврийче“, чиито 1 брой излиза на 8 септември 1945 г. Босев става негов главен редактор (от 1945 до 1952 г.). От 1956 до 1959 г. е редактор в списание „Пионерски ръководител“. Според критиците най-голям обем от творчеството на поета заемат стиховете и поемите на пионерска тематика (стихове, които в „Речник по нова българска литература“ са определени като творби с „пренапрегнат патос и явно идеологическо пристрастие“). Асен Босев обаче остава в паметта на българските деца не с тържествените, конюнктурни произведения, а с жизнерадостните, хумористични творби като поемите „Мимето“ или „Кирчо пред съда“.
Творчеството на Асен Босев възлиза на 107 издадени (и безброй пъти преиздадени) книги. Той се утвърждава като детски поет – прозаичните му опити са единични (главно в младостта, когато още експериментира с различни жанрове – есета, статии и разкази за възрастни). Превежда от руски, полски и френски език. А неговите книги са преведени на английски, арабски, белоруски, испански, казахски, киргизки, молдовски, немски, полски, руски, словашки, сръбски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и др.
Асен Босев е носител на „Орден на усмивката“ (присъден от международно жури в Полша), а книгата му „Скок-подскок“ е вписана в Почетния списък на международния съвет на детската книга „Ханс Кристиян Андерсен“ за 1978 г. Книгата „Карнавал“ през 1980 г. е отличена с Почетната грамота за поезия на Европейската награда за детска литература в Падуа (Италия). Авторът напуска нашия свят на днешния ден, 24 април, през 1997 година.
Представяме ви няколко гатанки от Асен Босев:
Вън върви една другарка
най-голямата цветарка.
Дето стъпи, дето мине –
по ливади, по градини
пръска шарени цветя.
Отгатни коя е тя?
(пролет)
* * *
А коя е тази птица,
тази оперна певица,
дето вие кръшен глас
и я слушаме в захлас?
Чучулига ли? Прощавай,
птицата се казва?…
(славей)
* * *
Лястовица с две крила
плат разрязва за пола.
Що е то?
(ножица)
* * *
Зора, зора, зорница –
сияйна хубавица,
вървяла през полята
със бисери в полата.
И бисерите чисти
разпръснала по листи.
Щом слънцето огряло
до зрънце ги обрало.
А месецът видял,
видял, но си мълчал.
Какъв е тоя бисер,
самичък досети се!
(роса)
* * *
Като бръмбар бръмчи,
уж хвърчи, а не хвърчи.
Затова пък може той
да те вземе като свой,
да те кара
до пазара,
до другари
и до гари,
до поле и планина –
вред по цялата страна.
Отгатни другарю мил,
що е то?…
(автомобил)
Борис Белев, ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
