Фердинан Виктор Йожен Дьолакроа, по-известен само като Йожен Дьолакроа, идва белия свят на днешния ден, 26 април, през 1798 година в Сен Морис на Шаланкон, Югоизточна Франция. Има предположения, че истинският му баща е политикът и дипломат Шарл Морис дьо Талейран, който е приятел на семейството и на когото той прилича по външност и характер.
Дьолакроа се обучава при Пиер-Нарсис Герен в неокласическия стил на Жак-Луи Давид, но е силно повлиян от по-яркия и богат стил на фламандския художник Петер Паул Рубенс, както и на своя съвременник, французинът Теодор Жерико, чиито работи поставят началото на романтизма в живописта.
„Клане в Хиос“
През 1822 представя картината „Данте и Вергилий“, която е пълна с емоционално напрежение и мрачни и трагични чувства. В „Клане в Хиос“ изобразява страданието на гърците под турско робство. Тя е пропита с драматизъм, вътрешно напрежение и съчувствие към страдащия народ, като повечето му платна. Те са вдъхновени предимно от исторически и литературни сюжети, главно от произведенията на Шекспир, Гьоте, Байрон.
„Алжирски жени“
След пътуванията си до Алжир и Мароко, Дьолакроа рисува поредица от картини, белязани с екзотичен и романтичен блясък, с чувство за национална идентичност, морал и символи („Алжирски жени“, „Еврейска сватба в Мароко“).
Дьолакроа прави и портрети, има многобройни стенописи, но най-известен става с епоса „Свободата води народа“. Той става неговата визитна картичка, признат е за един от най-вдъхновяващите образи на борбата за справедливост и свобода и съхранява паметта за творчеството му през вековете. Творческият импулс за художника е метежът в Париж на 27, 28 и 29 юли 1830 г., останал в историята като Трите славни дни, но познат и като Юлската революция. Съхраняваната днес в Лувъра картина е с внушителните размери 325 на 260 см е нарисувана няколко месеца по-късно – между октомври и декември 1830 г. Един от многобройните любопитни факти около нея е, че има три заглавия. Освен „Свободата води народа“ тя е наричана още „Свободата на барикадите“, както и със суховато „28 юли“.
„Свободата води народа“
Самият Дьолакроа не е революционер и не е заставал дори за миг на барикада, въпреки легендата, че се е изобразил на платното като мъжа с цилиндъра. Художникът страда от репресиите срещу народа, но не се осмелява да застане очи в очи срещу властващата аристокрация, чиито поръчки му осигуряват хляба. Въпреки това след края на метежа, потресен от насилието срещу искащите по-добър живот граждани, майсторът на четката отключва сърцето и емоциите си и ги излива на бялото платно. От изкуствоведска гледна точка със „Свободата води народа“ Йожен Дьолакроа отхвърля тежките академични канони и поставя началото на романтизма в изобразителното изкуство.
Когато е изложена през май 1831 г., картината изненадва публиката и скандализира критиката. Натурализмът на някои детайли шокира привържениците на новия режим, които искат да успокоят низините и предпочитат идеализирания образ на битките. Изображението плаши – то извежда на преден план народа, воден от идея, а не от лидери.
През годините „Свободата води народа“ се превръща в истински извор на вдъхновение. Тя е съкровищницата, от която Виктор Юго черпи с пълни шепи при описанието на сцените на барикадите в „Клетниците“ и най-вече за създаването на образа на Гаврош. Неговият прототип е момчето с черна барета, което държи револвери и в двете си ръце.
„Не се сближавай с хора, чиято съвест е прекалено гъвкава“. Това е житейското кредо на един французин, чието име се произнася като светиня на всяка барикада.
Гробът на художника
Художникът умира на 13 август през 1863 година в Париж.
Димитър Янков, ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
