На днешния ден през 1945-а смъртта разделя италианския диктатор и любовницата му Кларета Петачи
Убийството на Бенито Мусолини и дългогодишната му любовница Кларета Петачи на 28 април 1945 г. повдига множество въпроси, чиито отговори се търсят и до днес. Кой е поъчал убийството? Различни твърдения и контратези отекват през годините: залозите са в полза на Луиджи Лонго, който по-късно става лидер на Италианската комунистическа партия, но никога не се изказва по въпроса. Защо са застреляни?
Бенито Мусолини
Предположенията варират от междупартизански конфликти до странното становище, че са били застреляни по пряко или непряко нареждане на британците, тъй като са знаели за тайната колекция от военновременна кореспонденция, водена между Мусолини и Чърчил, която така и не вижда бял свят. Много италианци все още вярват в съществуването на подобна кореспонденция, въпреки че документите, които в момента се пазят от официалните власти в Рим, са недвусмислени фалшификати. А какво се е случило със „съкровището на Донго“, за което се предполага, че Мусолини носел със себе си, когато бил заловен в Лаго ди Комо? Местните явно имат най-голяма облага от това. Според един доклад „четири дни по-късно скъсани ленти от пачки хвърчали като есенни листа по полето.“ През годините отново и отново изплуват на повърхността разни истории за неоткритото съкровище, но когато през 1993 г. от езерото са извадени няколко кутии за амуниции и са отворени в присъствието на внучката на диктатора – Алесандра Мусолини, в тях не се открива нищо друго освен амуниции. Истинското богатство, което се търси оттогава до ден днешен не са не пари, скъпоценности или документи на фашисткото управление, а дневникът на Мусолини.
Фактът, че съществува, е повече от неоспорим: самият Мусолини цитира от него в две от книгите си, освен това много негови съвременници са го виждали с очите си, а синът на Мусолини – Романо – получава една оригинална страница от дневника за десетия си рожден ден, която впоследствие е завлечена като военен трофей от американски войник и е отпечатана в американско списание в годините след войната. Дневникът на Мусолини би бил същинска златна находка. Но такъв никога не е открит.
Кларета Петачи
Истинските и най-значими записки на Мусолини са всъщност онези, написани от Петачи. Кларета Петачи е била най-безкритичният и надежден партньор в подобна асиметрична връзка, от която Мусолини се нуждае, за да успокои напрегнатия си ум. Отношенията между двамата осигуряват изобилие от материали, достатъчни за оформянето на психоаналитична картина на образа на Дучето. Първобитното диво чувство, с което прави любов, стои рамо до рамо с естетическия усет, който отдава предпочитанията си на Шестата симфония на Бетховен пред Третата. Със своята изключителна манипулативност любовникът на Петачи непрекъснато редува приемането и отхвърлянето, като същевременно я убеждава в своята трайна, дълбока любов, а от друга страна открито заявява нуждата си от други жени, въпреки че те не означават нищо за него. Умението му да използва въздействието на собствената си личност е ключът към емоционалния контрол, който той упражнява върху любовницата си и политическия контрол върху подчинените си. Вече знаем достатъчно за склонността му да се самоизтъква, но нарцистичното му чувство тепърва предстои да бъде разкрито в пълнота. Необоснованото му упражняване на власт върху случайни хора показва нуждата от това да бъде считан за всемогъщ, както и абсолютното неприемане на демонстрирането на неуважение от когото и да било. С напредването на войната в изказванията на Мусолини се прокрадва меланхолична нотка, когато той недоволства от това, че остарява и че времето не му стига.
На 2 април 1939 г. Мусолини казва на Петачи: „Ще доживея до 80, ако не ме убият преди това.” Но в крайна сметка го убиват. Дневникът му, който е може би най-значимият исторически източник на века, все още не е открит.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
