Адел Паркс, „Краят на играта“
„Истината е, че не съм забравила Дарън. Въобразявах си, че името му вече ще се е заличило от паметта ми и няма да извиква никакъв спомен. Че ще трябва да положа усилие, за да се досетя кой беше той и дори тогава ще остана безразлична, хладна, незаинтересована. Вместо това почти не ми излиза от ума и дори най-мимолетната мисъл за него ме преизпълва със… хм, щастие. Чисто, неподправено щастие. Щастлива съм, че крачи някъде на този свят. Дори ако това някъде не е близо до мен.“
Адел Паркс
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
