Булат Окуджава: Насилието е лошо оправдание и за най-безкорситните и законни мотиви

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Булат Шалвович Окуджава е роден на днешния 9-и май 1924 година в Москва,  в семейството на  Шалва Степанович Окуджава от грузински произход, и  Ашхен Степановна Налбандян, арменка. При раждането получил името Дориан, в чест на Дориан Грей. Баща му бил уважаван и убеден комунист, занимавал се с партийна работа, но през 1937-а влязъл в конфликт с Лаврентий Берия и бил изпратен в лагер, а след това разстрелян. Майката също прекарала 18 години в Карагандинския лагер за „жени на изменници”. Това време Булат преживял при роднини в Тбилиси, където завършил училище, а по- късно работил като стругар. През 1942 г. заминал като доброволец на фронта, но през 1943 бил сериозно ранен и изпратен в тила. През този период той пише една от първите си песни – „Нам в холодных теплушках не спа́лось“, а след написването ѝ дълго не хваща китарата.

След Втората световна война Окуджава завършва образованието си и работи като учител в селско училище. Паралелно с това пише стихове, по-голямата част от които в последствие се превръщат в песни. Първият му сборник стихове „Лирика” излиза през 1956-а в Калуга. Първият му официален концерт е през 1961 г. в Харков. Скоро започва да изнася и концерти из цялата страна. Използва само няколко акорда, но изключителната мелодичност на гласа му и смислените текстове го правят широко известен в Съветския съюз. Песните му са издадени чак към края на 70-те, но става широко популярен много преди това, най-вече сред интелигенцията, предимно чрез записите, разпространявани се от ръка на ръка. С музиката към филма „Белоруската гара” и „Бялото слънце на пустинята” песните му влизат буквално във всеки дом в СССР, а и в страните от целия соц-лагер. Въпреки успеха на песните му, Окуджава винаги е гледал на себе си предимно като на поет и е заявявал, че музикалните записи не значат много. Пише и проза, а книгата му „Опразнен театър” печели наградата „Руски Букър” за 1994 г.

В последните си години Булат Окуджава живее в Париж. Там и умира през 1997 г. Тялото му е върнато в Русия и погребано в Москва.

Резултат с изображение за булат окуджава

Представяме ви парафрази по мисли от романа на Булат Окуджава „Пътешествие на дилетанти“:

Ако не можем да осъзнаем краткостта на своето земно присъствие, то самата ни природа – по свой си начин, ще ни принуди да вършим това, което ни е предначертано. Това равновесие обаче е измамно, защото всичко се променя и ние непрестанно сме пред изпитания.

***

Грижите, полагани за възстановяване на справедливостта винаги са благородни, но не винаги са справедливи, защото насилието е лошо оправдание и за най-безкорситните и законни мотиви; още повече че прибързаността е сестра на неуспеха, а страстта е сестра на слепотата. И за каква справедливост става дума тук?

***

Ако имахме два живота, единият бихме могли да посветим на съжаления и скръб. Но имаме един живот и нямаме време да се самосъжаляваме или да скърбим, защото така унищожаваме и малкото, което ни е дадено.

***

Радостта бързо се превръща в даденост и напуска съзнанието ни. Ето защо споменът за свободата ни радва малко, а споменът за мига робство ни гнети цял живот.

***

Да бъдеш щастлив е крайно опасно, защото продължителното щастие изкривява представите за действителността.

***

Неумението да се приема и понася нещастието, е най-голямото нещастие. Ние се учим цял живот да понасяме нещастието и с възрастта постигаме само някакво скромно съвършенство.

***

Най-добрите времена са тези, които може би могат да настъпят, но неизвестно защо никога не идват.

***

Днес служенето на обществото не е страстта да се себераздаваш, а способността да изглеждаш незаменим, разбира се на определена цена.

***

Когато сме безсилни приличаме на охлюви без черупка и единственото, което можем да направим и правим, е да се крием зад някаква маска.

***

Най-лесно е да съдиш някого. Тогава се задействат всички стереотипи и предразсъдъци. Най-трудно е да разбереш, преди да съдиш, защото това означава да съзидаваш. Разбирането винаги е съзидание.

***

Почти всички наши лични трагедии са дребни неудачи при нещастни обстоятелства, а тяхната острота е твърде относителна.

Автор: Божидар Ивков

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

„Арката на лястовицата“ – роман предупреждение за опасните ваксини и мръсните тайни на фармацевтичната индустрия

Добрата литература поставя въпроси. Едни могат да засягат общочовешки неща, други – актуални съвременни проблеми. Още помним пандемията и не/приемането на ваксините. Сега можем...

Щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.

Ах, морето! То е безкраят на въображението, вечно като любовта и незабравимо като скъп детски спомен. Не случайно великият Хемингуей казва, че провинция е...

Натаниел Хоторн: Времето лети над нас, но оставя сянка след себе си

Натаниел Хоторн е американски писател, автор на класически творби, в които подчертава психологическите елементи на своите персонажи. Набляга върху чувството за вина, породено от...

ПЕТ ЗАКОНА НА ГЛУПОСТТА

Италианският икономист и историк Карло Чипола изпитвал нескрит интерес към проявленията на глупостта. Дългите години научна работа, а и житейският му опит, му помагат...

Жаклин Кенеди – Първата дама на любовта

Жаклин Кенеди се ражда на 28 юли през 1929 г. в Саутхамптън, Ню Йорк. Баща ѝ, брокерът Джон Бувие, напуска семейството си, когато бъдещата...