Кармично или чисто съвпадение, но Катя се ражда на 13 май 1949-а и умира на 13 май 2012-а. Варненката и до днес не е забравена. Точно като в песента, с която стана известна. Тя не е познавала завистта, а суетата определено ѝ е била напълно чужда.
В „онова“ време, когато в Руския клуб се събрали артисти, писатели, поети и музиканти, самата Леа Иванова казвала: „Това е моето дете, това е моята дъщеря!“. Двете били много близки не само заради семейното приятелство, някак споделяли общи възгледи за живота, независимо от разликата във възрастта.
Катя Филипова обичала да разказва за своя дворянски произход: „Моят дядо Владимир Телесницки е дворянин, който е участвал като офицер в Руско-турската освободителна война и е герой от боевете край Шейново през зимата на 1877 година. Има специален меч за храброст, връчен от руския император Александър II. Той остава в България, тъй като се влюбва в моята прабаба. Тя се е казвала Мария. Той почива много млад. Имам много ценни документи във връзка с Освобождението. Това не съм го споделяла с никого, за да не излезе, че парадирам с произход и пр. Но много се гордея. Фактически от неговия брак с Мария се ражда моята баба, която е майка на моя баща, и се казва Катерина. Кръстена съм на нея.
Винаги съм се гордяла, че съм българка, макар че, ето виждате ли, имам руска кръв, а пък другата ми баба е словенка по произход, родена е в Любляна.“
Катя завършва социология, но покрай родителите си, работили в Музикалния театър, проявява интерес към сцената. Първите ѝ професионални изяви са като едно от трите момичета във вокална група „Обектив“. Самостоятелната си кариера започва след конкурс за солистка на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия (настоящия държавен бигбенд). После печели серия международни конкурси.
Ниският ѝ плътен глас се отличава с изключителна красота и богатство. Не случайно тя е една от най-награждаваните ни певици в чужбина. Най-популярните ѝ песни са „Незабрава“ (Тончо Русев), „Сбогом, мое море“ (Чавдар Селвелиев), „Бялата птица“ (Атанас Бояджиев), „Отплуване“ (Иван Калчинов), авторската „Добър вечер, Едит Пиаф“, „Принц на дъжда“ (Митко Щерев) и др.
„Приготвях се да правя нов албум и моят продуцент Мишо Ваклинов, лека му пръст, помоли Тончо Русев да напише една песен за мен. – разказва приживе историята на „Незабрава“ Катя. – Той не беше писал дотогава някаква песен за мен. В първия момент „Незабрава“ ми се стори странна, не знаех как ще я приемат хората с това „налей ми вино“.
В началото приема „Незабрава“ като пиянска песен. „Тогава нямаше такива песни за вино, както сега. После се установи, че изборът ми е бил много добър. Жестът, който Тончо Русев направи спрямо мен – да напише такава хубава песен с такава любов, е много мил. Тази песен промени съдбата ми. Хората ме свързват винаги с нея, независимо че имам и други хубави песни, но изглежда, че тя е моето лице. Със същия текст съм я пяла на френски. И дори получих много писма тогава от Франция, но аз не погледнах много сериозно на това. Пяла съм я и в Африка на френски – също е имала голям успех“, разказва приживе Катя Филипова. Нека сега чуем песента отново.
Димитър Янков, ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
