Когато радиото свири: Ив МОНТАН (ВИДЕО)

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Иво Ливи, познат като Ив Монтан, е роден на 13 октомври 1921 г. в Монсумано Терме в Италия. През 1923 г. семейството му заминава за Франция заради фашисткия режим в Италия. Ив отрасва в Марсилия, където работи в бръснарницата на сестра си, а по-късно и на пристанището. Започва кариера в шоубизнеса, а през 1944 г. е забелязан от Едит Пиаф, която го включва в своите изпълнения.

Постепенно Монтан става все по-известен като певец и актьор, снима се в няколко филма. Разпознаваемият му стил на пеене, особено на песните, посветени на Париж, стават моментални хитове, а след години и вечни класики. През 1951 г. се жени за Симон Синьоре, с която по-късно се снима в няколко филма. Бракът им продължава чак до смъртта на Синьоре през 1985 г. Двамата остават заедно въпреки множеството афери на Монтан, включително с Мерилин Монро. По време на филмовата си кариера Ив Монтан се снима в няколко американски филма, а играе и на Бродуей.

Монтан има само едно дете – сина му Валентин, който се ражда през 1988 г. от втория брак на Ив с Карол Амиел.

Резултат с изображение за Yves Montand
Ив Монтан със съпругата си Симон Синьоре

Представяме ви едно стихотворение на Дамян Дамянов, в което е овековечено и присъствието на самия Ив:

КОГАТО РАДИОТО СВИРИ
Дамян Дамянов

Когато радиото свири
и стане светло у дома,
във мъничката ни квартира
се сбира цялата земя.
Животът ми трагично-весел
се връща пак при мен, събран
в една меланхолична песен
и в тембъра на Ив Монтан.
И всичко, дето съм очаквал,
но никога не е дошло,
със тази песен ме разплаква.
Помръква моето чело,
разтърсвам рамена, захлипвам…
А ти си млада. Ив Монтан
в кръвта ти полудяла кипва
не като скръб, а като танц.
И този танц край мен извива
несдържаната ти печал.
И този танц ми се надсмива
и казва, че съм оглупял!
Без сълзи този танц разплаква
уж веселото ти чело
със всичко, дето си очаквала,
но никога не е дошло.
Танцува ти се – ти си млада,
и аз разбирам твоя вик:
ти чрез фалшива радост страдаш
край стария меланхолик.
И Ив Монтан е само повод
за мойта скръб, за твоя танц.
а взаимните ни окови
не е виновен Ив Монтан!
И танцът, и плачът ни дразнят.
И този хубав следобяд,
започнат от домашен празник,
превръща се в домашен ад.
И в мъничката ни квартира
се сбира цялата земя,
когато радиото свири
и уж е светло у дома.

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Робърт Лъдлъм: Това, което човек не си спомня, не съществува за него

Робърт Лъдлъм е продал над триста милиона копия от книгите си и това го прави един от най-печелившите съвременни автори. Автор е на близо...

Александър Солженицин: Истинската мъдрост е горчива

Мечтата му е била да умре в родината си. Така и става. Русия, която се е отказала от него, дълго време не е искала...

Ти ми даваш мъдростта да казвам „ДА“

„Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го...

Йосиф Бродски: Следете вашия показалец, защото той жадува да обвинява

Йосиф Бродски се ражда на 24 май през 1940 година в Ленинград. Той е руски поет, носител на Нобелова награда за литература през 1987...

За кирилицата с любов

„Какво мислите?“, пита подканващо всеки ден социалната мрежа. Защото дори тя може да задава въпроси; да ги формулира, да ги напише и да ги...