Макс Фриш е швейцарски белетрист, есеист, драматург, журналист и архитект. Роден е в Цюрих в семейството на архитект-строител на 15 май 1911 г. През 1934 г. публикува първата си книга – романа „Юрг Райнхарт“, но след като в Германия идва на власт Хитлер, той изживява криза и решава да скъса с литературата. Следва архитектура в Швейцарския политехнически институт, дипломира се и дълго време работи като квалифициран архитект. Въпреки радикалното му решение да изостави литературата, обаче, продължава да пише и публикува първия си значителен роман „Мъчни хора“ (1943 г.), поставена е първата му пиеса – реквием „Ето че те отново пеят“ (1945). По време на Втората световна война е мобилизиран в армията, където води дневник, публикуван през 1940. Все пак, до 50-тата си годишнина работи като архитект и разчита на работата си за издръжката си.
През 1998 г. на негово име е учредена литературна награда.
В творчеството му се разглежда проблемът за съществуването и идентичността на „модерния човек“, за отчуждеността и самотата, за възможното съвместно съществуване на реалния и мисловния свят, загубата на индивидуалния облик. Иронията е основният инструмент, който използва. Това до голяма степен личи и в „Човекът се появява през холоцена“, където литературният герой прави самопреценка на собствения си живот на фона на дъжд, който така и не спира да вали.
Ето някои от прозренията му:
„Честно казано, никога не съм вярвал, че филологията и историята на изкуствата могат да изхранват човек.“
„Той е моралист – като почти всички хора, които не приемат себе си.“
„Какво виждам, и какво – не, е въпрос на такт.“
„Кой поне веднъж не е мечтал да стане монах?“
„Къде започва лъжата? Там, където ние се преструваме, че нямаме тайни. Да бъдеш честен, значи да бъдеш самотен.“
„Успехът не променя хората, а само ги разобличава.“
„Сънят е най-далечната страна, която съществува на света.“
„Не мога да понасям когато ми подсказват какво би трябвало да чувствам – тогава се чувствам като слепец, макар че мога да разбера за какво става дума.“
„На жените не бива да се дават практически съвети – това само ги обижда и нищо не променя.“
„Интересува ме защо точно умните хора нямат търпение да дочакат смъртта.“
„Ревността е реална болка от това, че съществото, което ни запълва, е едновременно извън нас.“
„Повечето любовни истории изобщо не трябва да се случват.“
„Аз бих се страхувал, ако ме превърнеш в произведение на изкуството.“
„Натъжи ме това, че двама човека, които седят един срещу друг, не са в състояние да се разберат.“
„В изискването „Обичай ближния, както обичаш себе си“ има предпоставка: човекът обича себе си и се приема такъв, какъвто е.“
„Много хора се познават, но малко от тях се приемат.“
„Когато обичаш някого, му оставяш всички възможни вратички.“
„Да убиеш човек или неговата душа – това може да стане по много начини, и никой полицай на света няма да разкрие престъплението. Понякога е достатъчна една дума, откровеност в точния момент, или даже усмивка. Покажете ми човек, който не може да бъде унищожен от усмивка или мълчание!“
„Любов без покрив над главата, без пристанище, ограничена в кратки часове на екстаз, е ясно на всички – рано или късно ще загине.“
„Ревността е страх от конкуренцията.”
„Достойнството – последният пристан на обречения човек.”
„Времето не ни променя. Просто ни разкрива.”
„Човек, който обвинява, може да намери отговор на всичко. Обвиненията са най-добрата защита срещу истината.”
„Нищо не е по-трудно от това да приемеш себе си.”
„Най-големият ми страх: повторението.“
„Можеш да опишеш с думи всичко, освен собствения си живот.”
„Точно разочароващите истории, които нямат адекватен край и значение, са най-близки до истинския живот.”
„Не вярвам в предсказанията и вярата. Като човек на технологиите се занимавам с формулите на вероятността.”
„Има безкраен набор от начини да убиеш човек, особено неговата душа. Това не може да бъде предотвратено от никоя полиция.”
„Ако някой има съвест, обикновено е виновна съвест.”
„Няма изкуство без Ерос.”
Заглавна снимка: Kultura Liberalna
Димитър Янков
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
