Макс Фриш: Времето не ни променя. Просто ни разкрива.

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Макс Фриш е швейцарски белетрист, есеист, драматург, журналист и архитект. Роден е в Цюрих в семейството на архитект-строител на 15 май 1911 г. През 1934 г. публикува първата си книга – романа „Юрг Райнхарт“, но след като в Германия идва на власт Хитлер, той изживява криза и решава да скъса с литературата. Следва архитектура в Швейцарския политехнически институт, дипломира се и дълго време работи като квалифициран архитект. Въпреки радикалното му решение да изостави литературата, обаче, продължава да пише и публикува първия си значителен роман „Мъчни хора“ (1943 г.), поставена е първата му пиеса – реквием  „Ето че те отново пеят“ (1945). По време на Втората световна война е мобилизиран в армията, където води дневник, публикуван през 1940. Все пак, до 50-тата си годишнина работи като архитект и разчита на работата си за издръжката си.

През 1998 г. на негово име е учредена литературна награда.

В творчеството му се разглежда проблемът за съществуването и идентичността на „модерния човек“, за отчуждеността и самотата, за възможното съвместно съществуване на реалния и мисловния свят, загубата на индивидуалния облик. Иронията е основният инструмент, който използва. Това до голяма степен личи и в „Човекът се появява през холоцена“, където литературният герой прави самопреценка на собствения си живот на фона на дъжд, който така и не спира да вали.

Резултат с изображение за max frisch

 Ето някои от прозренията му:

„Честно казано, никога не съм вярвал, че филологията и историята на изкуствата могат да изхранват човек.“

„Той е моралист – като почти всички хора, които не приемат себе си.“

„Какво виждам, и какво – не, е въпрос на такт.“

„Кой поне веднъж не е мечтал да стане монах?“

„Къде започва лъжата? Там, където ние се преструваме, че нямаме тайни. Да бъдеш честен, значи да бъдеш самотен.“

„Успехът не променя хората, а само ги разобличава.“

„Сънят е най-далечната страна, която съществува на света.“

„Не мога да понасям когато ми подсказват какво би трябвало да чувствам – тогава се чувствам като слепец, макар че мога да разбера за какво става дума.“

„На жените не бива да се дават практически съвети – това само ги обижда и нищо не променя.“

„Интересува ме защо точно умните хора нямат търпение да дочакат смъртта.“

„Ревността е реална болка от това, че съществото, което ни запълва, е едновременно извън нас.“

„Повечето любовни истории изобщо не трябва да се случват.“

„Аз бих се страхувал, ако ме превърнеш в произведение на изкуството.“

„Натъжи ме това, че двама човека, които седят един срещу друг, не са в състояние да се разберат.“

„В изискването „Обичай ближния, както обичаш себе си“ има предпоставка: човекът обича себе си и се приема такъв, какъвто е.“

„Много хора се познават, но малко от тях се приемат.“

„Когато обичаш някого, му оставяш всички възможни вратички.“

„Да убиеш човек или неговата душа – това може да стане по много начини, и никой  полицай на света няма да разкрие престъплението. Понякога е достатъчна една дума, откровеност в точния момент, или даже усмивка. Покажете ми човек, който не може да бъде унищожен от усмивка или мълчание!“

„Любов без покрив над главата, без пристанище, ограничена в кратки часове на екстаз, е ясно на всички – рано или късно ще загине.“

„Ревността е страх от конкуренцията.”

„Достойнството – последният пристан на обречения човек.”

„Времето не ни променя. Просто ни разкрива.”

„Човек, който обвинява, може да намери отговор на всичко. Обвиненията са най-добрата защита срещу истината.”

„Нищо не е по-трудно от това да приемеш себе си.”

„Най-големият ми страх: повторението.“

„Можеш да опишеш с думи всичко, освен собствения си живот.”

„Точно разочароващите истории, които нямат адекватен край и значение, са най-близки до истинския живот.”

„Не вярвам в предсказанията и вярата. Като човек на технологиите се занимавам с формулите на вероятността.”

„Има безкраен набор от начини да убиеш човек, особено неговата душа. Това не може да бъде предотвратено от никоя полиция.”

„Ако някой има съвест, обикновено е виновна съвест.”

„Няма изкуство без Ерос.”

 Заглавна снимка: Kultura Liberalna

Димитър Янков

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Г. К. Честъртън: Начинът да обичаш нещо е да осъзнаваш, че можеш да го загубиш

Най-известни са детективските му романи с главен герой отец Браун. Характерно за творчеството му е голямото количество метафори, поговорки и алегории. Печели си прякора...

Хуан Рамон Хименес: Най-големият убиец на живота е бързането

В творчеството си Хименес набляга на своята концепция за „чистата красота”. През 1956 г. получава Нобелова награда за литература. Силно е повлиян от автора...

Рупърт Евърет на 65

Рупърт Евърет се ражда на 29.05.1959 г. в Норфък, Великобритания. Снимал се е с най-красивите и знаменити жени от двете страни на океана –...

Освалд Шпенглер: Чoвeĸът иcĸa дa e caм c нeoбятнoтo пpocтpaнcтвo

Освалд Шпенглер е роден на 29 май 1880 г. в малкия германски град Бланкенбург. Завършва престижната гимназия Латина в гр. Хале, където изучава латински,...

Павел Койчев празнува 85 години с изложба в галерия „Ракурси“ (снимки)

Галерия "Ракурси" отбелязва 20 години от създаването си с изложба на скулптора Павел Койчев. Тя бе открита във вторник вечерта и ще продължи до...