Емили Дикинсън – възторг по време на самота

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Емили Дикинсън е родена на 10-ти декември 1830 година в заможно и уважавано семейство. Почти целият ѝ живот минава в малкото градче Амхърст, Масачузетс. Изучава литература, английски и латински език, ботаника, история, философия и аритметика в колежа, основан от собствения ѝ дядо. Води много кореспонденции, пише безброй писма до свои приятели и не спира да създава стихове, а цветята и градините заемат ключово място в тях и в живота ѝ. Най-продуктивна е след 1860 година. По това време тя се затваря у дома си, дори често разговаря с гостите през вратата на стаята си, без да се вижда с тях очи в очи. „Нейното усамотяване не е отдръпване от живота, а авантюра за живот, много по-реален от външния.“ Тя е мила и дружелюбна – прави малки подаръци със стихове и цветя и се грижи за децата на брат си.

Приживе публикува по-малко от дузина стихотворения. Едва след смъртта  ѝ започва животът на нейната поезия чрез десетки издателства, критики, преоценки. Емили Дикинсън отрича успеха. За нея външното осъществяване е неосъществяване – покрай него губиш духовното.

Поетесата напуска видимя свят на днешния ден, 15 май, през 1886 година.

Резултат с изображение за emily dickinson

Представяме ви няколко стихотворения от Емили Дикинсън:

Аз никоя съм. А ти кой си?

Ти също ли си никой?

Тогава двама сме. Но не издавай –

че те ще ни навикат.

 

Колко е мрачно да си някой

– и като жаба мокра –

да казваш цял ден свойто име –

пред възхитена локва!

***

Плачът е нещо незначително –

въздишката е нещо дребно.

Но от товара им натрупан

човек умира постепенно.

***

От какво се прави ливада?

Нима не знаеш?

Трева –

и една пчела –

и да мечтаеш.

 

Ако пчелата не пристига –

мечтата стига.

***

Душата си избира свое общество –

после вратата захлопва.

В нейното божествено мнозинство

недей се вече натрапва.

 

Тя не се трогва, че от каляската

някой към нея е тичал –

нито, че пред леглото ѝ

император е коленичил.

 

Аз зная – от цяла просторна нация

тя едного ще посочи –

и ще запуши клапите на вниманието си –

като с плочи.

***

То бе една малка, малка лодка,

която по залива тръгна.

То бе едно храбро, храбро море,

което навътре я дръпна.

 

То бе една хищна, хищна вълна –

която с език я прегъна.

Така не разбраха големите кораби

че моята лодка потъна.

Заглавна снимка: YouTube

Превод на стиховете: Цветан Стоянов

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Натаниел Хоторн: Времето лети над нас, но оставя сянка след себе си

Натаниел Хоторн е американски писател, автор на класически творби, в които подчертава психологическите елементи на своите персонажи. Набляга върху чувството за вина, породено от...

ПЕТ ЗАКОНА НА ГЛУПОСТТА

Италианският икономист и историк Карло Чипола изпитвал нескрит интерес към проявленията на глупостта. Дългите години научна работа, а и житейският му опит, му помагат...

Жаклин Кенеди – Първата дама на любовта

Жаклин Кенеди се ражда на 28 юли през 1929 г. в Саутхамптън, Ню Йорк. Баща ѝ, брокерът Джон Бувие, напуска семейството си, когато бъдещата...

Бъртранд Ръсел: Идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения

Бъртранд Ръсел остава в историята с формулирания от него Парадокс на Ръсел, ключов за теорията на множествата в математиката. Не е криел левите си...

Папа Йоан Павел II: Брачната любов се научава ден след ден

Бившият кардинал над 30 години е имал връзка с омъжена жена, но само платоническа. Това стана ясно от документален филм на Би Би Си,...