„Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го мечтаеш различен от това, което е той. Да се слееш с действителността. Каквато и да е тя.
Ти ми даряваш мъдростта да казвам „да“. Причудливо е това „да“, когато моето време и моето интелектуално възпитание, както и всички наши идеологии, ни дават илюзията, честаваме силини като се противопоставяме с “ не“.
Тази вечер си простих.
Простих си, че нямам силата да променя света. Простих си, че не мога да се меря с природата, когато тя ни руши. Простих си, че единственото ми оръжие е състраданието.
Тази вечер си простих, че съм човек.
Благодаря ти.“
Ерик-Еманюел Шмит, „Моят живот с Моцарт“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
