За любовта на актрисата с писателя Артър Милър и избрани цитати на най-голямата звезда в световното кино
На днешната дата, 1 юни, през 1926 година, в Лос Анджелис се ражда Норма Джийн Мортънсън. Светът ще я запомни с артистичния ѝ псевдоним Мерилин Монро.
Артър Милър и Мерилин Монро се виждат за пръв път през 1950 година. Не може точно да се каже откога започват да се срещат, най-вероятно от началото на 1955-а, когато тя се премества в Ню Йорк. През 1956-а Милър заминава за шест седмици в Невада, за да получи развод от Мери Слатъри и за да събира материал за „Неудачниците“. Мерилин и Артър Милър се женят на 29 юни същата година (и втори път – на 1 юли 1956 по еврейски ритуал). Това е най-прочутият светски брак на ХХ век между секссимвола на Холивуд и най-значимия жив американски драматург-интелектуалец.
Дотогава Мерилин има два (или три, ако се приеме за вярно, че е женена за няколко дни за Боб Слатцър в Мексико през октомври 1952-ра) брака. Едва шестнадесетгодишна, тя е жена на Джим Дохърти за четири години – един брак, в който търси спасение, последван от брака с голямата любов на живота ѝ – легендата на американския бейзбол Джо Ди Маджо. Съюзът между двамата просъществува по-малко от година. Само месец след заснемането на прочутата сцена от „Седемгодишно желание“ с вдигнатата от вентилаторите на метрото в Ню Йорк рокля, Мерилин официално напуска бейзболната звезда.
Ню Йорк, 1957 г.
Бракът на Мерилин с Милър е най-дългият – пет години, и последен за нея, въпреки че двамата с Ди Маджо обсъждат повторен брак през трескавата 1962 г. – с психиатричните клиники, с приключенията с братята Кенеди, с голите сцени в недовършения „Нещо трябва да се създаде“, с изпълнението на „Честит рожден ден, господин президент“ и „Благодаря за спомена“ в залата „Медисън Скуеър Гардън“ в чест на президента Кенеди, с уволнението от филмовата компания „Фокс“, с абортите ѝ… Именно Джо Ди Маджо организира погребението ѝ четири дни след фаталния 4 август 1962 г., когато е намерена гола и мъртва в леглото си, с всички последвали и недоказани спекулации. Артър Милър вече е женен за третата си, последна съпруга Инге (Ингебор) Морат.
„Неудачниците“ сякаш е голямото проклятие както за брака на Мерилин и Милър, така и за самата ѝ кариера. А иначе всичко започва романтично. Артър Милър искрено иска да помогне на Мерилин да изпълни големи роли в значителни постановки – тя посещава прочутото „Актьорско студио“ на Страсбърг в Ню Йорк, среща се по време на пътуването си с Артър Милър до Лондон с Лорънс Оливие, за да обсъдят съвместния им проект „Принцът и момичето от шоубизнеса“, приета е дори от кралица Елизабет II. Личният принос на Милър е специално написаната за Мерилин Монро роля в сценария на „Неудачниците“.
Трудно е да се прецени какво точно разрушава брака между Милър и Монро – трите спонтанни аборта на Мерилин, последвалият психически срив, продължилото дълго време приемане на сънотворни лекарства, интересът към други мъже…
Седем дни след приключване на снимките в „Неудачниците“ тя съобщава на журналистите, че бракът ѝ с драматурга е приключил. На 20 януари 1961 г., в деня на встъпването в длъжност на президента Кенеди, разводът е факт. Единадесет дни по-късно е и разочароващата премиера на филма.
За Артър Милър драмата с Мерилин остава дълбоко травмиращо преживяване и то на няколко пъти става тема в творчеството му. Със „След грехопадението“, девет години по-късно, той се връща в театъра, макар че отрича, че героинята Маги има за прототип Мерилин.
Артър Милър умира на 10 февруари през 2005 г. Четиридесет години след смъртта на Мерилин драматургът най-сетне отива при нея завинаги.
Да си припомним някои от откровенията на Мерилин Монро:
“Като бях малка, никой не ми казваше, че съм красива. На всички малки момиченца трябва да им се казва, че са красиви, дори това да не е така.”
„Аз съм просто малко момиче в големия свят, което иска да намери своята любов.”
„Всяко момиче трябва да помни, че не ѝ е нужен никой, който няма нужда от нея.”
„Когато се взирам в нощното небе, си мисля, че навярно има хиляди момичета, които също като мен седят сами и мечтаят да станат кинозвезди. Мен това обаче не ме притесняваше. Моята мечта не можеше да се сравни с никоя друга.”
„Женската привлекателност е силна само тогава, когато е естествена и стихийна.”
„Момичетата трябва да имат две красиви неща – поглед и устни. Защото с поглед могат да накарат някого да се влюби в тях, а с устните – да докажат любовта си.”
„Мъдрото момиче знае своите рамки. Умното момиче знае, че при нея те не съществуват.”
„Аз съм егоистична, нетърпелива и неуверена в себе си. Правя грешки, мога да изляза от кожата си и понякога е трудно да се справят с мен. Но ако не можете да общувате с мен, когато не съм в добро разположение на духа, значи не заслужавате моята компания.”
„Често е абсолютно достатъчно просто да си с някого. Не е нужно да се докосвате, да си говорите за нещо. Достатъчно е да чувствате връзката помежду си, да чувстваш, че не си сама.”
„Съгласна съм да живея в свят, управляван от мъже, до мига, в който мога да бъде жена в този свят.”
„Всички мъже са еднакви. Имат различни лица, само за да могат жените да ги различават.”
„Кариерата е нещо прекрасно, но не може да те сгрее в студената нощ.”
„Умното момиче целува, но не обича; слуша, но не вярва. И си тръгва, преди да са я спрели.”
„Знам много добре, че никога няма да съм щастлива, но мога да бъда весела.”
„Грешка е една жена да чака мъжа, който да ѝ изгради света, за който мечтае, вместо сама да си го направи.”
Борис Белев, ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
