ЖУЛ ПАСКИН | Парижанинът от Видин (ВИДЕО)

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Художникът се самоубива на 2 юни през 1930 година

Жул Паскин е роден на 31 март 1885 г. във Видин с името Юлий Пинкас. Живял е в България до седемгодишна възраст. След това става гражданин на света. Липсата на стабилни корени определят неговата личност и неговото творчество като люшкаща се в океана лодка, подхвърляна от вълните от крайност в крайност. Вечно неспокоен и вечно в движение, хаотичен и непокорен, стремящ се към независимост и хвърлящ се в хватката на алкохола и разгулния живот.


„Младо момиче“

Андре Варно, негов близък приятел, ни дава следното описание на художника:

„Паскин? Това беше един сърдечен до нежност и злобен до жестокост човек. Едновременно или по-скоро последователно той бе жертва на дявола и на ангелите. Доброто и злото, ту едното, ту другото го владееха. Когато го обземаше демонът, той се отдаваше на хиляди екстравагантности. Скоро след това низостите го отвращаваха и той търсеше някакво убежище, за да се успокои; но тъкмо това спокойствие бързо му досаждаше, толкова повече, че у него продължаваше да бушува самохвалството на порока. Той не бе в състояние да понесе, че могат да го смятат за подреден в живота, че се е обуржоазил. В спокойните му периоди, ако някой срещнал го другар го упрекнеше с ироничен тон за неговото благоразумие, той веднага правеше гримаса на недоволство. Една мрачна ярост да руши, да мърси, да покварява го обхващаше и отново дяволът можеше да го признае за свой.”


„Ездачки от далечния запад“

Ето това раздвоение, което забелязват всички негови близки съвременници, което ние виждаме в художественото му наследство, е най-характерното за един от най-ярките световни графици и живописци. В бащиния си дом той се връща само веднъж, за погребението на майка си, но в края на живота си крои планове с приятеля си Жорж Папазов да посетят България. Корените са скъсани безвъзвратно, но подсъзнателно е останало някое влакънце, което е било жадно за родна почва. Или просто за поредна авантюра. Заобиколен винаги от шумни и многочислени компании, Жул Паскин си остава един потенциален самотник, превърнал се в своего рода скитникът-евреин.

Димитър Аврамов цитира за Паскин думите на негов съвременник:

„Този темпераментен жизнелюбец не е щастлив. Той страда, съмнява се; той, който е беден в живота, предлагайки разкошни пиршества, остава скромен като художник, макар че притежава една от най-богатите палитри на епохата.”

Резултат с изображение за Julius Mordecai Pincas painter
Жул Паскин, Автопортрет

Жул Паскин сам слага край на живота си на днешния ден, 2 юни, през 1930 година. Скитникът просто се установява на едно място, единственото, от което не може повече да си тръгне. Никой не знае причината.

Еренбург обаче дава обяснение, което макар и общо, е достатъчно точно:

„Без изострена чувствителност не може да има художник, дори ако той членува в десет съюза или асоциации. За да вълнуват обикновените думи, за да оживее платното или камъкът, трябва дихание, страст, и художникът изгаря бързо – той живее за двама, защото освен творчеството има свой заплетен, объркан живот не по-малко, отколкото на всички други хора. Съществува юридическото понятие „вреден труд”; на работниците, заети с труд, който е вреден за здравето, дават специални дрехи, мляко, намаляват работния им ден. Изкуството също е „вреден труд”, но никой не се опитва да предпази поетите и художниците, често се забравя, че поради самия характер на професията им, дори някоя драскотина може да се окаже смъртоносна за тях.”

Една драскотина. И плодовете на „вредния труд”, които ни откриват други светове.

Самият Ърнест Хемингуей пише за Паскин през 1960 година в „Безкраен празник“: „Приличаше повече на герой от Бродуей от края на миналото столетие, отколкото на талантлив художник, какъвто всъщност беше, и след това, когато той се обеси, обичах да си го спомням така, както го видях онази вечер в Кафе Дьо Дом. Казват, че семената на това, което ще направим, са в нас, но винаги ми се струва, че при тези, които си правят шеги с живота, семената се покриват с по-добре наторена почва.“

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Любомир Левчев: Колко е страшно да бъдеш влюбен…

БЕЗ СЪЛЗИ От Любомир Левчев Колко е лесно да бъдеш влюбен на двадесет години. И колко е лесно да бъдеш разлюбен… Прегръщах ветрища. Целувах дъждове. Търкалях се в ливадите от влажна нежност. А...

От 11-и до 17-и декември БНТ 2 излъчва филми с Невена Коканова

На 12 декември се навършват 85 години от рождението на първата дама на българското кино. „Кино икона“, „филмова легенда“, „първата дама на българското кино“ –...

Един талантлив мъж със сърце на дете – Богдан Томов празнува рожден ден (видео)

Богдан Томов представител на златното поколение на българската естрада. Роден е в София на 6 декември 1956 г. Завършва Естрадния отдел на Музикалната академия...

Павел МАТЕВ: Тъгата не значи примирение, още по-малко отчаяние

Павел Христов Матев е български поет и общественик, роден на днешния 6 декември през 1924 г. в сeло Оризово, Чирпанско. Завършва гимназия в Чирпан...

Маргарита Петкова обяви премиера на най-новата си книга „Още бели нощи“

Премиерата на най-новата книга на Маргарита Петкова с любовни верлибри „Още бели нощи“ (Издателска къща "Персей") ще се състои на 14.12. (четвъртък) от 18.30...
%d bloggers like this: