Алън Гинсбърг се ражда в семейството на лиричен поет и майка с марксистки убеждения на днешната дата, 3 юни, през 1926 година в Нюарк, Ню Джърси. Учи в престижния Колумбийски университет, но скоро тръгва по „лошия път”, събирайки се с непослушни момчета като Уилям Бъроуз и Джак Керуак. Пътува много, лежи в затвора и психиатрията, а след напускането на ученето влиза в групата на крадците и наркоманите от Таймс скуеър.Той дори става прототип на един от героите в „По пътя”, а на Нийл Кесади пък посвещава редица свои поеми. „Джазовата спонтанност” е основният поетичен принцип на Гинсбърг. Понякога изпълнява произведенията си със собствен съпровод на странни музикални инструменти или заедно с други „икони” като Боб Дилън и Пол Маккартни. За „неморалното” съдържание на книгите си американецът е даден под съд, но процесът само подсилва славата му и го превръща в символ на хипи културата и политическа фигура. Гинсбърг става и икона на движението за гей свобода, а до края на живота си преподава в будисткия институт „Наропа”. В крайна сметка от символ на контракултурата поетът се превръща в част от официалната американска култура. Писателят умира на 5 април 1997 година в Ню Йорк.
Припомняме си цитати от Алън Гинсбърг:
„Следвай вътрешния си лунен лъч. Не крий лудостта.”
„Поезията е едно от местата, в което хората могат да споделят естествените си човешки помисли. Отдушник за споделяне на тайни.”
„Който контролира медиите, имиджите, контролира културата.”
„Поетите са прокълнати, но виждат с очите на ангелите.”
„Единственото нещо, което може да спаси света, е овладяване на съзнанието на думите. Точно това прави поезията.”
„Мисля, че когато се срещнах с Керуак и Бъроуз, когато бях на 17, осъзнах, че говоря с празна глава. Не разсъждавах със собствените си мисли.”
„Видях най-добрите умове на своето поколение унищожени от лудостта, голи и гладуващи.”
„Америка, дадох ти всичко, а сега съм нищо.”
„Моят опит показва, че определен гений сред студентите се проявява най-добре в леглото.”
„Фактът, за който трябва да се хванем като за спасителен пояс, е че е възможно да си добър и почтен човек, а в същото време напълно жив.”
„За щастие, изкуството е колективно усилие – на малка избрана общност, която живее в спиритуален свят, опитвайки се да интерпретира войните на самотата и плътта.”
„Аз искам хората да се покланят, когато ме видят, да казват, че съм благословен с дара на поезията и че съм свидетел на присъствието на Всевишния.”
„Няма истина. Само различни гледни точки.”
„Нашите глави са обли, затова мисълта може да сменя посоката си.”
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
