Канадският лекар, учен и художник все още е най-младият носител на Нобелова награда за медицина
През 1920 г. канадският хирург Фредерик Бантинг посещава университета на Торонто, за да говори с новоназначения ръководител на катедрата по физиология – Джон Маклауд. По това време Маклауд се занимава с проучването на глюкозния метаболизъм и диабета. Бантинг има нова идея как да се обясни не само причината, но и да се подобри лечението на така наречената „захарна болест“.
В края на XIX век двамата учени откриват съществуването на връзката между панкреатичните функции и развитието на диабет. След изготвянето на някои нови проучвания и изследвания вниманието на медиците се съсредоточава върху Лангерхансовите острови, разположени в бета клетките на панкреаса.
От 1910 г. до 1920 г. някои учени като Оскар Минковски се опитват неуспешно да открият и извлекат активната съставка, секретирана от клетките на Лангерхансовите острови. Докато чете книгата на Минковски по този въпрос през 1920 г., Бантинг стига до заключението, че най-вероятно отделения от тези клетки агент, се унищожава в стомашния сок, преди да успее да бъде изолиран. Бантинг представя своята идея на Маклауд.
В началото той е скептичен и няма доверие на тази нова теория, но после предоставя лабораторията си на Бантинг като място за експериментиране. Бантинг провежда експерименти върху десет кучета, предвидени за опитите. Съдействие оказват и двамата медицински асистенти, които са студенти по това време – Чарлз Бест и Кларк Нобъл.
През май 1921 г. Маклауд заминава за почивка в родната си Шотландия, а Бантинг и Бест започват серия от експерименти. През август са получени първите убедителни резултати. Екстрахират материал от хормоните на Лангерхансовите острови (наричан „инсулин“, от латинската дума „insulae“- остров) на кучета болни от диабет.
Впоследствие техните ненормално високи стойности на кръвна захар се понижават. Когато Маклауд се връща от почивката, моли колегите си да повторят експериментите още няколко пъти, за да се постигнат неоспорими доказателства. Макар че резултатите са идентични, възникват проблеми, дължащи се на различната чистота на екстрахирания инсулин.
За да помогне на получаването и пречистването на екстракта, към изследователската група на Маклауд е назначена и химикът Джеймс Бертрам Холип. В рамките на следващите 6 месеца учените успяват да изолират чист инсулин. Чувстват се достатъчно уверени да го приложат и върху хора. Първият пациент, върху когото се използва субстанцията е четиринадесетгодишно момче, умиращо от диабет. Приложената му инсулинова инжекция успява да свали нивото на кръвна захар и да изчисти урината от глюкоза, както и да повлияе върху придружаващите симптоми на заболяването.
През февруари 1922 г. Бантинг и Бест публикуват първата си книга, посветена на откритието им. Година по-късно Бантинг и Маклауд получават Нобелова награда. Като добър екип двамата учени поделят получената сума от наградата с останалите изследователи по проекта, в това число и Бест.
По ирония на съдбата се оказва, че оригиналната идея на Бантинг не е изцяло проучена. По-късно той и Бест установяват, че може да се получи инсулин, без да се засяга инвазивно панкреасът. Усъвършенстваната технология за тестване и откриване на глюкоза в кръвта и урината предоставят информация на Бантинг и Бест, която ранните изследователи не са имали. Това ги насърчава да провеждат изследвания, които изследователите десетилетия преди тях не са имали възможност да направят.
Появата на инсулина е един от най-революционните моменти в историята на медицината. Въпреки че след откритието минава известно време, за да бъде разработена подходяща дозировка и да се развият производствените методи, въвеждането на инсулина се приема буквално като чудо. Само за една година диабетът се превръща в заболяване, което може да бъде напълно контролирано, а на заболелите се дава надежда за нормален и продуктивен живот.
Канадският лекар, учен и художник печели Нобеловата награда за медицина през 1923 г., когато е само на 32-годишна възраст. Той все още продължава да е най-младият човек, удостоен с най-престижноно отличие в тази сфера.
Освен научните трудове, Бантинг е изключително вдъхновен от изобразителното изкуство. Рисуването го вълнува толкова много, че става част от група художници от седем човека, които създават скици при пътуване до Квебек.
Домът, в който е минало детството на лекаря, днес е отворен за за ученици и други обществени групи, проявяващи интерес към миналото му. Самата къща е известна като The Banting Homestead Heritage Park.
На днешния ден, 3 юни, през 1934 година Бантинг е удостоен с благородническа титла, което му дава основание заслужено да прибави преди името си „сър“.
Заглавна снимка: Heavy.com
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
