За мнозина Фрида Кало е иконата на Мексико. Тя е художник, любяща съпруга, любовница, но преди всичко силна жена, която е познала болката и оцеляването по трудния път на живота. Картините сами разказват нелеката ѝ съдба, с която ARTday.bg ще ви запознае подробно само след месец, когато художничката се явява на белия свят.
Днес ви предлагаме няколко от нейните откровения:
„Пих, за да удавя мъката си, но най-ужасните неща се научиха да плуват.“
„Аз не се боя от сънища или кошмари, рисувам моя собствена реалност.“
„Най-интересното от лъжите на Диего е, че рано или късно участниците, въвлечени в измислените му истории се ядосват. Не заради лъжите, а заради истината, която се съдържа в тях, която винаги излиза първа.“
„Рисуването запълва живота ми.“
„Бях свикнала да вярвам, че съм най-странната жена на света. Но после се замислих, че на тази земя има толкова много хора и все някъде съществува друга жена, която се чувства по същия начин, както аз. Е, ако си някъде там и те има, и четеш това, знай, че не си сама – аз съм същата странница като теб.“
„Крака… За какво са ми те, когато имам криле ?“
„Обичам да рисувам цветя, защото в картините те никога не увяхват.“
„Обичам те повече от себе си и въпреки, че не ме обичаш по същия начин, все пак ме обичаш, нали? А ако не, аз винаги ще нося надежда и това ще ми стига. Обичай ме малко. Аз те обожавам.“
„Рисувам автопортрети, защото много често съм сама, защото аз съм човекът, когото познавам най-добре.“
„Трагедията е най-смехотворното нещо на света.“
„Нищо не е абсолютно. Всичко се променя, всичко се движи, всичко се върти, всичко лети и все някога си отива.“
„Мисля, че малко по малко ще бъда в състояние да реша проблемите ми и да оцелея.“
„Има две големи аварии в живота ми. Едната беше влакът, другата е Диего. Диего е далеч по-лошата.“
„Моята живопис носи със себе си посланието на болката.“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
