„Вратарят държеше входната врата. Ана Аркадиевна откачваше с малката си сръчна ръка дантелите на ръкава от копчето на шубката си и навела глава, слушаше с възхищение какво й казва Вронски, който я изпращаше.
– Вие не казахте нищо; да предположим, че не искам нищо – каза той, – но вие знаете, че на мен ми трябва не приятелство, за мен има само едно щастие в живота, тая дума, която вие толкова не обичате – да, любов.
– Любов. – повтори тя бавно, с някакъв вътрешен глас, и изведнъж, в същия миг, когато откачи дантелите, прибави: – Аз не обичам тая дума тъкмо защото за мене тя значи много нещо, много повече, отколкото можете да разберете – и го погледна в лицето. – Довиждане!“
Лев Толстой, „Ана Каренина“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
