4 години без майстора на интимната лирика Евтим Евтимов
Точно 4 години без големия поет, познал тайните на любовта. Евтим Евтимов ни напусна на 8 юни след тежко боледуване на 82-годишна възраст. Издъхна в болница в кв. „Овча купел“ в София.
Поетът роден на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело“ се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат. Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955-1958 и 1960-1962 г. Секретар е на градското читалище от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „Народна младеж“ (до 1984). Едновременно с това до 1975 г. е заместник главен редактор на списание „Пламък“. От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие“.
Евтим Евтимов е един от най-популярните български поети, един от най-обичаните, търсени автори. Посвети едни от първите си стихове на Отечеството, на България. В любовната лирика следва традициите на Яворов и Дебелянов. Написа вдъхновени стихове за българската природа. Съавтор е на Тончо Русев в повече от 100 песни.
Да си припомним едно от най-известните му стихотворения:
ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
Още фрагменти от творчеството на поета:
„Страхливият ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилният ще плаче от тъга,
а истинският – сам ще те намери…“
„Така жестоко искам да си моя.
Дори от обич мога да те мразя.“
„Една жена в легло на друг отива,
когато у дома ѝ е студено.“
„Дано не се забравят стари рани,
че има закъснели врагове.“
„За вечното са нужни две-три нощи,
а за останалото – много дни.“
„Сега за миг не те убиват,
а искат да умираш цял живот.“
„И няма за какво да бъда таен –
богат аз само с тебе бях.
И може би след време ще узная
какво богатство пропилях.“
„Куршумът не признава чужда мъка.“
„Старея вече. Времето подсеща
да се въздържам повече сега.
Задържат ли се спорове горещи,
полека да отстъпвам. Без тъга.
Полека всичко аз намалявам –
и виното, и хляба, и солта.
Големи крачки вече да не правя,
защото си отива младостта…
По дяволите късните съвети,
по дяволите мъдростта дори!
Предлагам аз отново на сърцето
в пожарите от чувства да гори.“
„Очаквах пак луната да изгрее,
а тя на непозната се преструва.
Какво е станало, кажете с нея,
че нито вижда вече, нито чува.
Отрова ли е пила над горите,
че толкова сега е почерняла?…
Безкрайна нощ по хълмите се скита
като човек, отровен след раздяла.“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
