Маргьорит Юрсенар: Няма нещастна любов!

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Маргьорит дьо Крайенкур е родена на 8 юни 1903 година в Брюксел, в семейството на французин и белгийка. Майка ѝ умира в резултат на усложнения при раждането. Баща ѝ се премества с дъщеря си в северна Франция, където сам се заема с обучението ѝ, включващо класическа литература, старогръцки и латински език. По-късно тя взема първата част на зрелостния си изпит без формално да е посещавала училище.

Маргьорит Юрсенар (псевдонимът, с който става известна) пише множество новели, есета, като навсякъде успява да използва в максимална степен задълбоченото си познаване на историята, литературата и почти научното си внимание към най-малките детайли на човешкото битие. Същевременно в най-голяма степен успява да им придаде художественост, емоция и разбиране. Тя е първата жена–член на Френската академия, където е приета през 1980 г.

Умира на 17 декември през 1987-ма.

Представяме ви няколко цитата от Маргьорит Юрсенар:

„Когато губя всичко, ми остава Бог.“

„Да се опитаме да влезем в смъртта с отворени очи.“

„Няма нещастна любов: не притежаваме онова, което не притежаваме. Няма щастлива любов: това, което притежаваме, не го притежаваме.“

„В крайна сметка условностите формират човека.“

„Историята се интересува само от привилегированите.“

„Отношението между писателя и неговите герои е трудна за описание. Прилича малко на отношението между родителите и децата.“

„Накрая живите същества винаги ви се изплъзват.“

„Човешката природа се променя малко и същевременно е способна на невероятна външна пластичност.“

„Всяко ясно обяснение винаги ме е убеждавало, всяка учтивост ме е покорявала, а всяко щастие почти винаги ме е правело мъдъра. И само с половин ухо слушах добронамерените хора, които казват, че щастието изнервя, че свободата размеква и че човещината покварява онези, към които се прилага. Може и да е така: но при обичайното състояние на нещата в този свят това означава да откажеш да нахраниш прилично изгладнял човек от страх, че би могъл да страда от преяждане след години.“

„Приятелството означава уважение и тотално приемане на друго същество.“

„Нищо не ме трогва повече от куража“.

„Най-голямата ни грешка е да изискваме такива ценности у някой, каквито не притежава и да се опитваме да култивираме тези, които притежава.“

Заглавна снимка: Wikimedia Commons

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...

Жоржи Аамаду: Страстите умират, любовта остава…

разилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни. Самият автор...

Антон Радичев, всеотдайният рицар на театъра и киното

Днес празнуваме рождения ден на един от най-обичаните, колоритни и всеотдайни рицари на българската сцена и екран – неподражаемия Антон Радичев. Човекът, чийто глас,...

Изабела Роселини получи наградата за изключителен принос към киното

Седемдесет и деветият Международен филмов фестивал в Локарно беше открит в сряда вечерта със световната премиера на френско-белгийско-шведската драма Les yeux verts („Зелените очи“),...

Мандрица, единственото албанско село в България

Скрито в полите на Източните Родопи, село Мандрица, община Ивайловград, е единственото албанско село в България. То се намира на около 20 километра южно...