Романът му „Бог ми е свидетел“ жъне успехи по света, а театралната постановка по него е хит на сцената в Атина
Световноизвестният гръцки писател Макис Цитас пристига в България. Той ще бъде специален гост на литературния фестивал „Пловдив чете“. Събитието с негово участие е на 14 юни от 18 ч. във Vintage House (Дом на културата „Борис Христов“, ул. „Гладстон“ 15). На следващия ден – 15 юни, от 18.00 ч. гръцко-българското сдружение „Аристотел – Културен мост” и издателство „Изида” организират среща с писателя в зала „Стефан Гечев” на посолството на Гърция.
Повод за гостуването на Макис Цитас е българското издание на романа му „Бог ми е свидетел“ (изд. „Изида”, превод Здравка Михайлова). „Един от най-добрите романи, дошли от Гърция“ – такава оценка прави американското списание „Пийпъл“ на книгата, с която Цитас се превръща в едно от знаковите имена на съвременната гръцка литература.
Книгата е преведена на много езици, а театралният спектакъл по нея вече няколко последователни сезона е хит на театралната сцена в Атина.
„Бог ми е свидетел“ е комичен и болезнено тъжен портрет на модерното гръцко общество, видяно през очите на един изключително несъвършен, но симпатичен антигерой. В този портрет като в огледало може да види образа си и българският читател, защото характеристиките и проблемите са общовалидни.
Романът рисува комичен и болезнено тъжен портрет на модерното гръцко общество, видяно през очите на един изключително несъвършен, но симпатичен антигерой.
Хрисоваландис е петдесетгодишен богобоязлив мъж, наскоро е загубил работата си, бори се с влошаването на здравето си и се опитва да разкаже историята на живота си. Дълбоко религиозен, наивен и емоционално незрял, през целия си живот той е бил жертва на хората около него – нагли шефове, продажни жени и собственото му семейство. Злият му началник издевателства, тормози го и злоупотребява с добротата му. Жените в живота му са го приемали само за пари, а баща му и сестрите му, с които все още живее заедно, го презират. Но той обожава нежния пол, макар и малко да се страхува от представителките му. Трагичен и едновременно с това разсмиващ читателя герой, чешит с особено чувство за хумор, той не харесва чужденците, които са залели гръцката столица. Постепенно изоставен от всички, Хрисоваландис обикаля по улиците на Атина на Бъдни вечер само с един куфар в ръка, а окаяната му фигура всеки момент може да бъде премазана от чудовищно жестокото общество, което го е отритнало.
Цитати от романа:
„Душата ни трябва да бъде крепост, където не се допуска да снове напред назад всяко курве. Не трябва всяка вулгарна женска да намира тайна вратичка и да ни разкатава, да ни изтърбушва душевно. Трябва да държим портите заключени със седем печата и да питаме: „Кой чука?”.
„Жената е като пожарната команда. Като види мъж, обгърнат в пламъци, е длъжна да знае как да потуши огъня, как да го спаси. Но обикновено го оставя да изгори.“
„Ето какъв е моят опит от петдесет години и три месеца до днес, с прошарени коси и по-малко ум. Защото умът ми не беше продаден, а уви, изкаран на търг.“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
