И до днес той остава сред най-пленителните мъже на големия екран
Преди актрисите се стараеха да станат кинозвезди, а сега кинозвездите се стараят да станат актриси, казва приживе един от най-пленителните актьори на всички времена.
Лорънс Оливие идва на белия свят на 22 май през 1907 година, за да запише със златни букви в историята и на театъра, и на киното своето име не само на блестящ изпълнител и оригинален интерпретатор на безсмъртни шекспирови образи като Ричард III, Хамлет, Отело и други, но и като великолепен кинорежисьор, заснел някои от най-добрите екранизации по Шекспир.
Безспорно постижение и отличителна особеност в актьорския почерк на Оливие е съчетанието между разкрепостеността и емоционалността на американската театрална школа с безупречното владение на тялото и гласа, характерни за английската театрална традиция. Благодарение на своето безгранично въображение, Оливие като актьор винаги е успявал да намира нестандартни решения.
През 1924–1925 г. изкарва курс по актьорско майсторство в оксфордската школа по дикция и драматично изкуство. На тридесет години вече е водещ изпълнител на шекспирови роли в прочутия театър „Олд Вик”.
Световната слава обаче идва с филмите „Хенри V”, „Хамлет” (награда Оскар, 1948) и „Ричард III”, на които е едновременно и режисьор, и изпълнител на главните роли. Впрочем Лорънс Оливие е номиниран общо 10 пъти за Оскар като актьор, но е печелил престижната статуетка само веднъж – през 1949 г. за ролята си в „Хамлет”.
„Ребека“, 1940-а
Сред най-запомнящите му превъплъщения в Шекспирови екранизации е и това във филма на Орсън Уелс „Среднощни камбани” (1966), известен още и под заглавието Фалстаф.
Сред филмите, в които е участвал, се открояват също „Брулени хълмове” (реж. Уилям Уайлър, 1939), Ребека (реж. Алфред Хичкок, 1940), Спартак (реж. Стенли Кубрик, 1960), „Sleuth”(реж. Джоузеф Манкевич, 1972), Маратонецът (реж. Джон Шлезинджър,1976) и „Момчетата от Бразилия”(реж. Франклин Шафнър, 1978).
Лорънс Оливие се е женил три пъти. С първата си съпруга Джил Езмънд живее от 1930 до 1940 и има едно дете. През 1940 г. се жени за актрисата Вивиан Лий, прославила се само година по-рано с изпълнението на главната роля в „Отнесени от вихъра”. И този брак не е от най-сполучливите, въпреки продължителността му от 21 години. Двамата обаче често играят заедно на сцената. Снимат се и във филма „Лейди Хамилтън” (реж. Александър Корда, 1941).
С Вивиан Лий
Третият брак на Оливие е също с актриса – не по-малко прочутата от него Джоан Плоурайт.
През 1947 г. Оливие получава рицарско звание и оттогава е наричан Сър Лорънс Оливие. През 1962 г. е назначен за директор на Националния шекспиров театър. Той е първият актьор, получил пожизнено перство през 1970 г., когато на 12 юни приема званието барон Оливие Брайтънски.
През 1982 г. излиза неговата автобиография „Изповеди на актьора” (Confessions of an Actor). Умира в своя дом в Стейнинг (Западен Съсекс) на 11 юли 1989 г.
На заглавната снимка: Лорънс Оливие като Хамлет, 1948 г.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
