Лилиан Хелман: Всичко в живота започва с надежда и свършва с навик

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Лилиан Хелман е американска писателка, сценарист и драматург. Родена е на 20 юни 1905 година в Ню Орлиънс, Луизиана. Израства в семейство на евреи, а любознателността я изпраща в Колумбийския университет. След като завършва образованието си там, известно време се занимава с журналистика и театрална критика, работи като редактор във вестник New York Herald Tribune. През 1925 година Лилиан се омъжва за драматурга Артър Кобер – брак, който продължава до 1932-ра. През 1930-а тя се мести в Холивуд, където редактира сценарии за MGM Studios. Така се запознава с писателя, автор на детективски романи, Дашиъл Хамет, който остава неин приятел и ментор до смъртта си.

През 1934 година Лилиан пише първия си разказ, възторжено приет от критиката и читателите. Историята е претворена в спектакъл и в два филма – с режисьор Уилям Уайлър – 1936 г. и с участието на Одри Хепбърн в главната роля през 1961-ва.

Лилиан Хелман пътува до Испания в разгара на гражданската война. Впечатлена от това, което вижда, тя пише първата си антихитлеристката пиеса. В повечето си драматургични текстове критикува правителството на САЩ за това, че е твърде закъсняло с реакцията си спрямо политиката на Хитлер и Мусолини.

До последните дни на живота си Хелман преподава в различни учебни заведения, включително в Харвард и Йейл. През 1969 г. публикува първия от три автобиографични романа „Незавършена жена“. И в трите книги се разказва за живота и делото на една силна жена, която не се страхува да говори открито срещу правителството, за да защити своята гледна точка, без да губи самочувствие и без да прави компромиси с принципите си.

Лилиан Хелман умира от сърдечна недостатъчност на 30 юни 1984 година в Мартас Винярд (Масачузетс) на 70-годишна възраст. На български език са преведени книгите „Пентименто“, „Може би“, „Време на негодници“ и др.

Представяме ви избрани цитати на Лилиан Хелман:

„Модата на прегрешенията се променя.“

„Цинизъм – това е неприятен способ да се говори истината.“

„Добрите маниери трудно се съхраняват в бедност.“

„Всеки човек е само това, което е направил в живота.“

„Всичко в живота започва с надежда и свършва с навик.“

„Хората се променят и забравят казаното от останалите. Това е лошо и довежда другите в заблуждение.“

„Нищо не започва в очакваното от нас време.“

„Харесвам хора, които отказват да говорят, докато сами не са готови за това.“

„По-добре е да се действа с увереност, независимо от това колко малко право имате за това.“

„Грешката в театъра е по-драматична и уродлива, отколкото във всяка друга писмена форма.“

„Аз не мога и не смятам да подрязвам своята съвест по модата на сезона.“

Борис Белев, ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Моя любов

МОЯ ЛЮБОВ Заради очите ти си струва да отмина всяка лоша дума с мълчание, моя любов. Заради косите ти си струва са заспивам сам и да сънувам узряла ръж, моя...

Оригиналът на Панагюрското златно съкровище се завръща за месец в Панагюрище

От 9 август до 10 септември всички жители и гости на град Панагюрище отново ще могат давидят оригинала на Панагюрското златно съкровище, съобщиха от...

Бърнард Шоу: Опасно е да си искрен, освен ако не си и глупав

Джордж Бърнард Шоу е британски драматург, писател, пътешественик, есеист и театрален критик, носител на Нобелова награда за литература (1925). Ирландец по своя произход, той...

Единственото място, където оптимизмът процъфтява, е лудницата!

Най-удивителното е какви умни мисли изказват хората, когато говорят за глупостта на другите. Че това е така, се убеждаваме от Боб Фенстър и неговата...

Краят на невинността

"Cветът се променяше, невинността си бе отишла, добродетелите също. Върху ръждясващия свят бе плъзнала тревога: какво ли не бе изгубено - и добрите обноски,...