Вярвам в „циклещите“ хора…

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Диан Станчев, размишления от Монмартър

Вярвам в „циклещите“ хора.
Онези, които сядат на софрата ти, а после хукват без към бара…
Онези, които ти пушат от цигарите, а после сменят марката на цигарите…
Онези, които, когато са тъжни и затруднени идват, а когато са щастливи – бягат…
Онези, които…
И това безброй пъти…
Онези, които… приемат „цикленето“ в живота си като възходящо развитие по спирала.
Всъщност, „цикленето“ на тези хора е също част от спирала, но е „циклене“ в основата на спиралата, без да потеглят нагоре.
Всъщност, по пътя на житейската спирала винаги има „циклене“, но само тези, които имат силата да излязат от циклите могат да стигнат до върха на спиралата.
Вярвам в „циклещите“ хора, защото всеки е роден с правото и възможностите да разкъсва пръстена на циклите, за да види небето от върха на спиралата.
За да вярваш в „циклещите хора“, трябва добре да ги познаваш, да си открил онова малко слънце, скрито дълбоко в тях, заключено зад девет врати.
А вярата е вяра, че онова малко слънце един ден ще изгрее и разтопи оковите на цикъла. А след това е лесно – просто се върви по пътя на спиралата нагоре, стига животът да ти даде достатъчно време, за да може този път да бъде по-дълъг.
Вярвам в „циклещите“ хора. А за да им вярваш, трябва да ги обичаш по детски и искрено.

Диан Станчев, Париж

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...

Жоржи Аамаду: Страстите умират, любовта остава…

разилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни. Самият автор...

Антон Радичев, всеотдайният рицар на театъра и киното

Днес празнуваме рождения ден на един от най-обичаните, колоритни и всеотдайни рицари на българската сцена и екран – неподражаемия Антон Радичев. Човекът, чийто глас,...

Изабела Роселини получи наградата за изключителен принос към киното

Седемдесет и деветият Международен филмов фестивал в Локарно беше открит в сряда вечерта със световната премиера на френско-белгийско-шведската драма Les yeux verts („Зелените очи“),...

Мандрица, единственото албанско село в България

Скрито в полите на Източните Родопи, село Мандрица, община Ивайловград, е единственото албанско село в България. То се намира на около 20 километра южно...