Какви са полезните свойства на сладостния плод
Кайсията е плод, познат на хората от хилядолетия. По време на археологични разкопки в древния арменски град Шенчовит, близо до Йереван, били открити наслоени кайсиеви изкопи, датиращи от 6 000 години преди Христа. Първото писмено споменаване на кайсията било преди 4 000 години в писмо на китайски жител.
Добре познатата ни кайсия произхожда като сорт от високопланински регион Хинду Куш – Централна Азия, където днес границите на Китай, Таджикистан, Афганистан и Пакистан се срещат. Естествени горски и много стари кайсиеви дървета могат все още да бъдат намерени в североизточен Китай и Кавказ.
Вярва се, че древната нация на Таджиките са тези, които първи са култивирали това дърво. Кайсията била техният единствен източник на захари така през вековете те развили добра селекция и създали сортове като Амери и Ходженди, които изсушени съдържали до 85% захар.
Добре известен факт на деронтологистите е, че нацията на Хунзите, които обитавали високопланинските части на Северен Пакистан, не далеч от мястото, където произхожда кайсията, са най-здравите и най-дълго живеещите хора на света. Според изследователите и медицинските учени, които изучавали живота на Хунзите в тяхната естествена среда през петдесетте и шестдесетте години на XX век, 100 % от тях имали перфектно зрение, а ракът, инфарктът, високото кръвно налягане, високият холестерол и дори апандиситът и подаграта били непознати състояния за тях.
Възрастните жени и мъже имали възможност да се наслаждават на живота. Сигурно се чудите какво са ядяли, за да бъдат толкова силни и здрави на възраст от 100, че дори и от 120 години. Изненадващо за всички, нищо по-специално не било открито в тяхната съвсем обикновена храна. Единственото нещо, което отличавало храната на Хунзите от традиционните западните диети, е че те не консумирали животински мазнини.
Целогодишно диетата им била богата на изсушени плодове и ядки, като преобладавали кайсиите и кайсиените ядки, а техният основен източник на мазнина били кайсиените семена. Кайсиите били толкова важна част от живота на Хунзите, че всъщност в тяхната долина богатството на един човек се измервало чрез броят на кайсиевите дървета, които притежавал.
Ядките на кайсиите съдържат средно по 21% протеини и 52% растително олио и са широко използвани като заместител на бадемите в хранителната, козметичната и фармацевтичната индустрия. Поради високото си съдържание на амигдалин, кайсиевите семена са източник на витамин B17 и се използват в алтернативната медицина при терапия на рак.
Нужно е да се отбележи обаче, че кайсиевите семена трябва да бъдат добре изпечени преди директна консумация, тъй като те могат да бъдат отровни, в случай че бъдат приети сурови в големи количества. Овен това, този плод сам по себе си е една малко природна аптека. Американското дружество за борба с рака отбелязва, че кайсиите, както и други плодове богати на каротин, намаляват риска от рак на ларинкса, хранопровода и белите дробове.
Само шепа кайсии съдържа 100% от препоръчителната дневна доза бета каротин – силен антиоксидант, който тялото ни трансформира във Витамин А. Той засилва имунната ни система и е полезен за очите, косата, кожата, венците и жлезите. Кобалтът и медта, открити в кайсиите и особено тяхното високо съдържание на желязо, ги прави полезни в борбата с анемията и правят този плод незаместима съставка в храната на бебетата.
Кайсиите са също и източник на калий и е клинично доказано, че пресните и сушени плодове, както и нектарите, са много добра алтернатива на химичните диуретични средства. Химическият елемент бор, който също се съдържа в кайсиите, напоследък се идентифицира като един от основните фактори за превенция на остеопорозата, помагайки на жените в менопауза да запазят нивата си на естроген.
Безкрайният списък на забележителните хранителни и медицински съставки на кайсиите и техните ядки може да бъде продължен още. Не е учудващ факта, че сухите кайсии, бидейки богати на минерали, макро и микроелементи, са били под номер едно в списъка с провизии на астронавтите на НАСА.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
