Николай Петров за чувството, което ни прави уязвими
Често несъзнателно се отдалечаваме и запазваме дистанция от нещата, от които се страхуваме. Това е толкова човешко и толкова познато! Като цяло представлява механизъм, с който се опитваме да предпазим себе си.
За съжаление, именно бягството от нашите страхове ни ограничава в личен и социален план. Затваряме очи за страха от болката, от обидата, от това да не изглеждаме глупави в очите на другите, да не се провалим. Владее ни страхът от разочарованието, който създава у нас различни начини и методи да се предпазим от неудобството на този страх.
Как можем да се обвържем интимно с някого, ако ни е е страх от това да се открием напълно, ами ако се почувстваме уязвими? Как можем да станем по-любящи и истински в нашите отношения, ако се страхуваме да преглътнем гордостта си? Как можем да живеем в реалността, ако бягаме от неудобните и страшни разговори? Как можем да рискуваме с нов проект, да стартираме нов бизнес или да преследваме това, което обичаме, ако постоянно отлагаме всичко заради страха от неуспеха и разочарованието?
Няма как да се научим да играем шах, без да изиграем и загубим куп партии. Не можем да започнем да се учим, докато отбягваме несигурността. В реалността почти винаги искаме и чакаме някого, който ще ни подари магическия отговор за решаване на нашите проблеми.
Истината е, че ние трябва да изпитаме неудобствата, трябва да работим усилено, да допуснем да се страхуваме, да допуснем страха до себе си, да го разберем и да го изживеем. Трябва да се обърнем с лице към страха. Ако се страхувате да отидете на обществено събитие, отидете. Ако избягвате неудобен разговор, предизвикайте го. Стартирайте с малки стъпки, напредвайте постепенно към страховете си и ще осъзнаете, че не е толкова опасно.
Безпокойството и неудобството от страха е нашата пътеводна светлина в тъмното. Това е мястото, към което трябва да вървим, вместо да бягаме от него. Това е мястото, където ще научим любовта и ще израстнем. Съюзете се със страха, използвайте го и ще се освободите от всичките си стари ограничения. Научете се да разбирате страха.
„Не трябва да се страхувам. Страхът е убиецът на ума. Страхът е малката смърт, която води до пълно унищожение. Ще се изправя пред страха си. Ще позволя да премине над мен и през мен. И когато отмине, ще се обърна за да видя пътя му. Там, накъдето отиде страхът, няма да остане нищо. Ще остана само аз. “ – Франк Хърбърт, Дюн
Заглавна снимка: Healthline
Николай Петров
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/