Георги Черкелов: Едно от най-несъвършените неща на нашата планета е човекът

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

„Не се оплаквам. Живях шарено“, споделя актьорът преди да си отиде от този свят

Георги Черкелов се ражда на 25 юни 1930 година в Хасково. Намерението му да завърши Право не се увенчава с успех и поривът на сърцето му го отвежда във  ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Там се дипломира в две специалности – актьорско майсторство и режисура. Кариерата си като артист зарпочва на сцената на Врачанския театър, за да стъпи после и на столичните сцени в Младежкия и Народния театър, в Сатирата. Пет години е бил и театрален директор в Плевен, където режисира постановката „Спасителят в ръжта“. Като театрален актьор трупа 50 годишен стаж и се превъплъщава в над 100 роли. 

Първата му роля в киното е 1961 г. За изминатия творчески път успява да създаде около 70 роли – в „Цар и Генерал“, „Юлия Вревская“, „Хан Аспарух“, „Господин Никой“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Зарево над Драва“, „Иван Кондарев“, „Князът“, „Топло“, „Бронзовият ключ“… Разбира се, най-популярната му роля си остава тази на Богдан Велински в сериала „На всеки километър“ от 1970 г. – събирателен образ на Никола Гешев. 

Режисьор и сценарист е и на филма „Спирка Берлин“. 

Носиетел е на наградата „Аскеер“ през 2010 година за цялостно творчество и на наградата на 17-ия филмов фестивал „Любовта е лудост“ за цялостен принос. Умира на 81-годишна възраст след тежък инсулт на 19 февруари 2012 година. 

Ето част от откровенията на актьора в последните дни от живота му:

„Не се оплаквам. Живях шарено. Започнах да се оформям като мислеща човешка единица през капитализма, зреех при социализма, а сега дозрявам отново в капитализма. Нищо не се променя. Все едно и също е. Днешното е позабравеното вчера.“ 

„Едно от най-несъвършените неща на нашата планета е човекът. Всичко останало е по-съвършено, може да не е 100 %, но е по-съвършено.“ 

„Ние, актьорите, се ласкаем, че променяме живота. Може би и политиците си мислят така.“ 

„Моите деца ми казват: ти си много черноглед, никой не иска да гледа черно; освен тук-таме някой дамски тоалет – черното не е хубаво… Човек трябва да се хваща за малкото, защото иначе е много по-лошо.“ 

„Слава богу, има трайни неща, които няма да се променят. Например това, което е дал Господ – природата. Ние я разсипваме, но не можем напълно. Полека-лека акълът ни ще идва и ще спрем да я замърсяваме.“ 

„Големият град ме уморява, напряга ме. Натоварват ме тези, които все се оплакват, изхабяват ме. Искам да се самосъхраня. Да се докосвам до дърветата и тревите, да слушам птиците, да си подрънквам на пианото, да си чета, да мисля за мои си неща. Наричали са ме асоциален тип, нека е така. Намирам, че хората често са много дребнави, това не ми е по вкуса, не е интересно. На село си ми е най-хубаво.“ 

На снимката: Георги Черкелов и Кунка Баева в кадър от сериала „Семейство Калинкови“, 1967-ма

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Вечната любовна мъка

"С удоволствие бих ѝ звъннал, но се насилвах да не го правя. Не исках и да мисля толкова много за нея. Исках да я...

Антон Страшимиров: Разкрийте сърцата и душите си за обич!

Антон Тодоров Страшимиров е роден на 15 юни 1872 година в град Варна. От юношески години, благодарение на брат си Димитър Страшимиров, започнал да...

(Не)видимо доволни

Днес (по стар стил) е Видовден. На кого не се е случвало да бъде разочарован, наранен или пренебрегнат… Като човешки същества, освен радостта и...

Писма на любовта

“Бе го пуснал в пощенската кутия, без много да му мисли, и когато се усети, вече бе станало късно да си го вземе обратно....

В Левски започват Празниците на изкуствата „Парцалев 2024“

В Левски днес започват традиционните Празници на изкуствата "Парцалев 2024", посветени на известния български актьор Георги Парцалев. Това съобщи Любка Христова от общинската администрация. Началото...