Народният празник е посветен на билкарите и народните лечители
Народният празник Свети Врач е посветен на билкарите, лечителите, знахарите, баячките и всички, практикуващи народна медицина. С течение на времето езическият празник успешно се е адаптирал към деня на християнските светци, чудотворци и безсребърници Козма и Дамян. Християнският култ към двамата лечители бил изключително разпространен през III в. на територията на Източната Римска империя. Тяхната популярност се дължи на умението им да лекуват, а нарицателното „безсребърници“ се дължи на факта, че не взимали възнаграждение за прилагането на уменията си. Празникът в чест на Козма и Дамян се причислява към т.нар.“минейни“, непроменливи празници и винаги се почита на 1 юли.
Свети Врач е ден, в който празнуват всички лечители (врачове). Още в древността професията на лечителите е била изключително митологизирана, приписвали са й характеристиките на магьосничеството и вълшебството. Врачовете са били почитани като „медиатори“, като хора, притежаващи уменията да преодоляват границата между нашия свят и отвъдното. Съществува поверие, че на празника Свети Врач лечителите и знахарите извършват ритуално разпределяне на билките, събрани на Еньовден. Според една древна легенда Бог създал човека от кал, а дяволът го надупчил с шило – така възникнали болестите. Бог запушил дупките с различни треви и така за всяка болка има лековита билка. Незапушена останала само една дупка и през нея излиза човешката душа при смъртта.
Подготовката за празника започва още от предния ден, когато се извършва ритуално почистване на домовете. Само по себе си то представлява своеобразно „маркиране“ на територията, отделяне на собственото, усвоеното пространство от чуждото, неурбанизираното. В основата на този ритуал стои одухотвореното схващане за болестта като за вредоносно, зловещо същество, идващо от неусвоеното пространство. Нерядко тя се оприличава с грозна, дрипава, зловеща жена, която броди нощем и чука по вратите на хората. Всеки, който дръзне да й отвори, ще попадне в неин плен и ще се разболее. Елементите на тази представа изграждат парадигматична връзка с мрака, смъртта, отвъдното, злото, които могат да бъдат победени само с помощта на медиатор (врач).
Сред системата от табута, съпровождащи празничната обрядност на свети Врач, е пълната забрана за работа с цел предпазване на членовете на семейството и домашните животни от болести и зловредни влияния. В повечето етно-региони е разпространено месенето на обредни хлябове и тяхното раздаване за здраве и всеобщо благоденствие между членовете на семейството и общността. Колят се курбани (обикновено птици). Организират се общи празнични трапези, на които задължително присъстват и ритуални варива, плодове, здравец и др. Широко разпространено е и ходенето на гости в дома на местните лечители. За спечелване на тяхното благоразположение се извършва ритуално даряване – с баница, питка, вино, кокошка и зелена паница. Изборът на зеления цвят на паницата има задължителен характер – той символизира обновлението в природата, възкресението, победата на живота над смъртта и възтържествуването на доброто над силите на мрака и злото.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/