На днешния 2 юли през 1961 година Нобеловият лауреат за литература избира смъртта
През 30-те години Хемингуей пише големи произведения, като „Смърт след пладне“ (1932 г., публицистичен разказ за испанското бикоборство) и „Зелените хълмове на Африка“ (1935г., история на ловно сафари в Източна Африка).
По романа „Да имаш и да нямаш“ (1937 г.) е създаден филм, режисиран от Хауърд Хоукс, с чиято жена Хемингуей се сближава. По-късно тя казва: „Имаше някакво непосредствено и мигновено привличане между нас, недекларирано, но много, много силно.“
Сред най – прочутите разкази на Ърнест е „Снеговете на Килиманджаро“, който започва с епитаф за западния връх на планината, наречен „Дом на Бога“, близо до който са намерени останките на леопард, а долу в саваната неуспелият писател Хари умира от гангрена в ловен лагер. Точно преди края на историята, Хари сънува, че е качен на спасителен самолет да види върха на Килиманджаро – страхотно висок и невероятно бял под слънцето.
През 1936 г. писателят заминава за Испания, за да отразява Испанската Гражданска война.
Алкохолът е верен спътник на Хемингуей още от ранна възраст. Според него това е естествено за мъжете, щом започва да включва дванадесет годишния си син Патрик в алкохолните фиести. Брат му Грегъри, който пък става травестит, използва наркотици и умира на 69 години в женски затвор във Флорида. Величието винаги е имало и тъмна страна…
Със съпругата си Марта Джелхорн
Поради втория развод и третия брак с Марта Джелхорн (1940 г.) писателка и военен кореспондент, която е негова спътница в Испания, Хемингуей остава без дома си във Флорида. В „За кого бие камбаната“ Ърнест се връща отново към Испания, а книгата посвещава на жена си. Докато героинята от „Сбогом на оръжията“ умира след раждане на мъртво дете, тук, главният герой Робърт Джордан жертва живота си за другарите и любовта. Темата за идването на смъртта е централна и в „През реката към дърветата“ (1950 г.), роман, който се появява след цяло десетилетие на творческо безсилие и е приет зле и от критиците, и от читателите. Но „Старецът и морето“, публикуван първо в сп. „Лайф“ през 1952 г., възвръща славата му. Това е кратка новела, в която се разказва за стар кубински рибар, наречен Сантяго, който след много усилия успява да улови гигантска риба, но докато се прибере в пристанището, акулите изяждат рибата, както е привързана отвън към лодката. Прототипът на Сантяго е кубинският рибар Грегорио Фуентес, който умира през януари 2002 т. на 104-годишна възраст. Хемингуей планира да напише още една книга за борбата с бикове, но вместо това написва „Безкраен празник“ – мемоари за 20-те години в Париж.
Първите години след сватбата му с Марта са щастливи, но осъзнава, че тя не е домакиня, а отдадена на кариерата си журналистка. Марта и нейният „спътник по неволя“, както тя нарича Хемингуей, се развеждат през 1945 г. и след като третата му съпруга го изоставя, една година по-късно писателят се връща в Куба, където се жени за Мери Уелш, кореспондентка на сп. „Тайм“.
Писателят с трофей в Африка
При посещение в Африка през 1954 г., Хемингуей претърпява самолетна катастрофа и лежи в болница. Същата година той започва да пише „Истинска при първа светлина“ – своята последна пълнометражна книга. Част от нея се появява в „Спортс Илюстрейтид“ през 1972 г. под заглавие „Африкански дневник“.
През 1960 г. Хемингуей е хоспитализиран в клиниката Майо в Рочестър, Минесота, за лечение на депресия и изписан през 1961г. По време на престоя му там два месеца е лекуван с електрически шокове.
На днешния 2 юли през 1961 г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка в дома си в Кечъм, Айдахо. На надгробния му камък пише това, което самият той пише за своя приятел Жан фон Гилдър през 1939 г.:
„Най-много от всичко той обичаше есента –
жълтите листа на канадската топола,
листи, плуващи в потоци, пълни с пъстърва.
Над хълмовете
и високите сини небеса в безветрие
той ще бъде част от тях завинаги“.
Гробът на Хемингуей
През 1960 г. един откъс от книгата му „Опасно лято“ е публикуван в сп. „Лайф“. Това е последната прижизнена публикация на Хемингуей.
„Едем“, „Главната книга за морето“, „Книга за Африка“, „Опасно лято“, „Безкраен празник“ – след смъртта на писателя остават хиляди страници, поверени на Мери Хемингуей. Тя издава през 1964 г. написаното за Париж, а през 1970 г. един том с трите „морски романа“, озаглавени „Острови на течението“. Публикуват се в отделни книги писмата, репортажите и очерците му, откъси от недовършени или непреработени творби. Въпреки огромния архив, останал след Хемингуей, въпреки сензационните публикации на едно или друго неизвестно произведение, толкова години след смъртта му Голяма книга не е излязла и човек започва да си мисли, че почти всичко е било съзнателно изоставено от него или за бъдеща преработка, или поради безперспективност.
Самоубийството на Ърнест Хемингуей е истинско разочарование за четящия свят…
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
