ИЗЛОЖБА | Живопис на Марио Жеков в галерия Нюанс

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Експозицията ни припомня картините на художника, чието ателие беше самата природа

От 5 юли до 13 септември изложбата в галерия Нюанс отдава нужната почит на един български художник, Марио Жеков, който достойно се нарежда в историята на европейското изкуство от първата половина на 20-ти век. Той се нарежда сред най-добрите ни пейзажисти и маринисти. Представени са над 30 творби на художника, повечето от тях непоказвани до момента. Произходът са частни колекции. В елегантното пространство на галерията се разкрива една широка панорама на творчеството на Марио Жеков, като сюжети и техники – морски и планински пейзажи, гвашове, акварели и масла. Изложбата представлява интерес за широк кръг от посетители – професионалисти от музейната и галерийна сфера, колекционери, случайни посетители, които искат да обогатят своята обща култура и за всички любители на изкуството.

Title #0

Името му е Марин Жеков Тодоров. Две трети от живота му преминават в пътуване и творчество. Съдбата му е изцяло свързана с изкуството. Създава стотици картини, които го нареждат сред най-значимите майстори на морския пейзаж в българската живопис. Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина, отколкото в България.

Title #0

Роден е на 16 октомври 1898 год. в Стара Загора. Баща му, Жеко Тодоров, и майка му Тодорка Маринова, се занимават с търговия. В изкуството го въвежда  вуйчо му – художникът Васил Маринов. От самото начало проявява влечението си към рисуване сред природата. През 1917 год. постъпва в Държавното художествено индустриално училище в София (сегашната Национална нудожествена академия), на бащини разноски. Академичните среди по онова време са раздвоени – образование поставящо на първо място изящните изкуства или програми обърнати към индустрията. Въведени са нови дисциплини  като стилознание, стилизация, теория на приложните изкуства. Но водещи дисциплини остават рисуването, живопистта и скулптурата. По това време преподаватели в различни специалности са Иван Мърквичка, Антон Митов, Цено Тодоров и др.  През 1918г. година е мобилизиран и изпратен на фронта. Няколко месеца след това попада в плен край Дойран, но случайността го среща с френски офицер, който вместо в лагер го изпраща да учи живопис във Франция. През 1919 г. Марио Жеков постъпва в Парижкото рисувално училище. Престоят му във Франция му повлиява към развиване на усещането за материалност. През следващите години посещава Турция и започва първия си цариградски цикъл от Босфора – акварели, гвашове и маслени бои върху картон. Пътува и до Италия, Далмация, Гърция. От 1921 започва да се подписва “Марио”. Пейзажите отразяват търсенията и интересът на художника към играещите цветове и отблясъците по водата. През 1927 г., отново в България, заминава за Черноморието. Отново насаме с морето, движението и светлината на водата, скалите, разбиващите се вълни, заливите със самотни рибарски хижи, къщите със сините сенки и опустелите от прижурещото слънце улици на Созопол, Несебър,Варна и Балчик, зелените тунели на Ропотамо и Камчия. Не му е нужно ателие. всичко с морския пейзаж, въпреки, че по това време той вече е създал и десетки платна от Търново и Трявна, Карлово и Пловдив, Белоградчик и Видин, Стара планина, Родопите и Рила. Популярността му расте, но той не й обръща внимание. Илюстрованите списания печатат репродукции на негови картини, издатели ги включват в луксозните си календари.

Title #0

Следват самостоятелни изложби в Прага, Будапеща и Букурещ и много ескизи. С част от тях и няколко творби от българското Черноморие организира свои изложби през 1938 год. в Стара Загора и София. Завръщането му в страната като че ли е окончателно.

Title #0

През 1943 г. Марио Жеков, с помощта на художника Пенчо Балкански организира най-представителната си изложба. Част от нея показва в Букурещ, а през 1946 год. – в Стара Загора. В кръга от приятели са Пенчо Балкански, Давид Перец, Жорж Папазов, Васил Иванов, Найден Петков, Георги Велчев, Даниел Дечев, Мария Недковаи други.

Умира на 3 август 1955 година в София.

За изготвянето на материала е използван текст на проф. Марин Добрев и лични интервюта с родственици на художника.

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Емблематичният надпис на Холивуд стана на 100 години

Холивудският надпис, разположен на хълмовете над Лос Анджелис и превърнал се в световен символ на филмовата индустрия, отбеляза вековния си юбилей, окъпан в светлини,...

Днес всички танцуват танго (ВИДЕО)

Днес трябва да танцуваме. Танго. Все пак е Световният ден на тангото. На 11 декември са родени две от най-известните личности в историята на...

В бисерните погледи на рибите

КОЛКО МОРЕТА В ПЯСЪКА ИЗГУБЕНИ От Нели Закс Колко морета в пясъка изгубени, колко пясък в камъка затворен колко време в песенния рог на раковините изплакано, колко смъртна самота в бисерните...

Жан-Пол Сартър: В другия до нас винаги търсим сигурността

Ако поискаш да разбереш нещо, то ти се оказваш лице в лице с това „нещо – съвсем сам, без ничия помощ, независимо от хората...

Когато не казваш нищо, понякога казваш най-много ~ Емили Дикинсън

На днешния декември се навършват 190 години от рождението на американската поетеса Емили Дикинсън. Макар да е автор на около 1800 стихотворения, по-малко от...
%d bloggers like this: