ТАРАЛЕЖ | На никого не му дреме за „истинския вкус от едно време“

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Повечето реклами по телевизията конкурират глупостта в нейния най-чист вид

„Моди безчет – всеки крачи горд и напет…“, пееше преди много години Петко Петков с Трамвай №5. Само че докато тази песен слушаме с удоволствие и сега, внушението от телевизионния екран, че ретрото е вечно, вече наистина ни идва в повече. От бирата, та до кренвиршите и бисквитите, рекламите пропагандират „истинския вкус от едно време“. Идеята за „соц“-а е въплътена дори в спот на банка, която промотира нов кредитен продукт – сякаш нямаме търпение да се сдобием със салонен бюфет за хола. Някога наистина във всеки дом имаше такъв – със стъклени плъзгащи се витрини, зад които като в експозиция бяха наредени чаши от чешки кристал и немски порцелан.

Има реликви, от които с времето трябва да се отървем. „Животът ни върви напред, а не назад.“ Че е модерно добре забравеното старо е факт, но идеята за това трябва да е креативна, а за да бъде изпълнението ѝ добро, непременно се изисква вкус.

Песничките и репликите в подобен вид реклами са толкова наивни, че буквално конкурират глупостта в най-чистия ѝ вид. Прибавят ли и някоя рима, става истински нелепо. Пари от бюджет ли се пестят или е някаква необяснима увереност у рекламиста, че той знае всичко – не е ясно. Във всеки случай и досега рекламите по „западните“ телевизии изглеждат по коренно различен начин. Гледаеми са, по-ненатрапчиви. Една от най-известнитните резачки за дърва, немско производство, също се рекламира в духа на приемствеността между поколенията, но с мисъл и с идея, която на финала дори те кара да се усмихнеш.

Че сме отдавна в главната роля на потребители, е ясно като бял ден. Но това не означава, че сме загубили представа за естетика. Подценяването ни дори като най-обикновени консуматори си е направо обидно. Поне за мен е. Затова, щракайки каналите, попадна ли на реклами с роден ретро-привкус, директно продължавам да „цъкам“ бутоните на дистанционното.

Отказвам да бъда част от аудиторията, която рекламистите превръщат в статистика за „успешно“ свършена работа пред своите възложители по договор. Ще ме отчитат като зрител, ама други телевизионни канали, които не ти помрачават настроението с 15-минутни блокове рекламни напъни.

Едно време наистина беше вкусно. Сега не е, макар етикетът да е като пожълтял след дълго излагане на слънце…

Добромир Банев

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Приказка за завистта

Живееха двама съседи: Стоян и Иван. Стоян имаше магаре, а Иван нямаше. „Хубаво нещо е да си имаш магаре“ — мислеше си Иван, като гледаше...

Туве Янсон: Баровете са убежище по трудния път между „би трябвало“ и „трябва“

Туве Янсон е родена на 9 август 1914 г. в Хелзинки в семейство на творци – баща ѝ е скулптор, а майка ѝ е...

Орхан Памук – оптимистът с писалка в ръка

Ферит Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул. Произхожда от семейство, което се ползва с общественото уважение. Баща му е...

Смелостта да си жив – фрагмент от Димитър Подвързачов

"Животът е река пред всекиго от нас. Някой е смел и глупав – хвърля се направо да я премине – и се дави. ...

Изследване заключи, че е болезнено да се мисли

Умственото натоварване води до раздразнение, разочарование или други отрицателни чувства в много ситуации, което подкрепя идеята, че е болезнено да се мисли, съобщи ЮПИ,...