„Спасителят в ръжта“ е настолна книга за мнозина. Написана от американския писател Джеръм Дейвид Селинджър, тя е от знаковите творби. Публикувана за първи път на 16 юли през 1951 г., книгата се превръща в една от най-заклеймяваните в историята на САЩ. Дори в 21-ви век тя все още предизвиква противоречия заради езика, който ползва, либералните разбирания, сексуалната освободеност и нежеланието на 16-17 годишните да се съобразяват и живеят с общоприетите норми на обществото. Въпреки че е отпечатана като книга за възрастни читатели, в днешно време тя е част от задължителната учебна литература, изучавана в училищата във всички англоезични страни. Преведена е на почти всички основни езици. Всяка година в света биват продадени около 250 000 копия, което прави близо 65 милиона общ тираж.
Да си припомним някои цитати от книгата:
„Ако едно момиче е красиво, на кого му пука, че идва късно на среща? На никого.“
„Само защото един човек е умрял, не значи, че трябва да спреш да го обичаш, по дяволите – особено ако той е бил по-добър от всичките живи, които познаваш.“
„Винаги казвам „много ми е приятно да се запознаем“, когато всъщност не ми е приятно. Но ако искаш да живееш добре с хората, трябва да можеш да се въртиш на всяка страна.“
„Би било по-добре някои неща да не се променят. Ей така, ако можем да ги поставим в стъклени витрини и да не ги докосваме.“
„Признак на незрялост е човек да иска да умре благородно за кауза, а признак на зрелост – той иска да живее скромно за една добра кауза.“
„И не е необходимо да си гадняр, за да нагрубиш някого, добрият човек също може напълно да ти развали настроението.“
„Женското тяло е като цигулка, трябва да си велик музикант, за да го накараш да звучи.“
„Лошата новина е, че понякога да правя глупави неща ми е забавно.“
„Проклети пари! Все те са повод да излизам от строй.“
„Не разбирам за какво му е на човек да знае всичко в света и да блести винаги с остроумие, ако това не му носи радост.“
„Увличат ме тези книги, които след като прочета до края, си казвам: би било добре, ако този писател бе моят най-добър приятел, ако можех да му звънна по телефона когато поискам, за да си поговорим.“
„Той ненавиждаше да го наричат кретен. Всички кретени мразят да ги наричат кретени.“
„Аз съм обратен параноик. Подозирам, че хората заговорничат, за да ме направят щастлив.“
„Мисля, че животът е подарен кон.“
„Стои си мъжът, влюбва се. И веднага става глупав.“
„Забавна шега. Когато искате от някого нещо голямо, изразете се възможно най-сложно, объркайте го и …той ще направи каквото искате.“
„С хората е сложно, без тях – непоносимо.“
„Представям си малки деца, играещи вечер в голямо поле с ръж. Хиляди деца, а наоколо – няма жива душа, няма възрастни, само аз. И аз стоя на ръба на една скала над бездната, разбираш ли? И моята работа е да хващам децата, за да не паднат в пропастта. Разбирате ли, те играят и не виждат, само тичат, а аз ги пазя да не паднат. Това е моята работа. Да бъда спасител в ръжта. Знам, че звучи глупаво, но това е единственото нещо, което искам истински. Сигурно съм глупак.“
Заглавна снимка: NPR
Димитър Янков
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
